понеделник, 19 октомври 2009 г.
Етикети : Древен град, Петра, Йордания, набатеите, Вади Муса, Уаби Араба,
Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса ("Долината на Мойсей") на източния склон на Уади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за западния свят. След кръстоносците през 12 век той е първият известен европеец, посетил тези земи.
На 6 декември 1985 Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).
Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Едомитите (според Библията потомци на Исав) населявали Петра 1000г.пр.н.е до побеждаването им от юдейския цар Амасия. Смята се, че на хълма над Петра се намира гробницата на Аарон, брата на Мойсей.
Набатеите на свой ред населили територията около Петра през 4 век пр.н.е.. Благоприятното местоположение на града - кръстопът на два главни търговски маршрута бързо го обособяват във важен търговски център. Първоначално овчари, набатеите стават пазачи на кервани и търговци, а таксите които събират от преминаващите превръщат Петра в столица на богатство и разкош. Въпреки сухия район в който се намира, Петра се снабдява с прясна изворна вода от многобройните канали и тръбопроводи около града. Много от фасадите на сградите са изсечени през този период.
С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.
Седемте чудеса на съвременния свят
0 коментара:
Публикуване на коментар