понеделник, 19 октомври 2009 г.
Етикети : Мавзолеят, Халикарнас, цар Мавзол, 354 г., Артемизия, Питиус, Скопас, 10 години строителство, 
Мавзолеят в Халикарнас е бил огромна гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353 г.пр.н.е. Представлявал солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Халикарнас е днешен Бодрум, (Турция). Мавзолеят e бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и скулптури, дело на четирима прочути гръцки майстори - Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия.
Думата „мавзолей“ произлиза от името на Мавзол и днес се използва за обозначаване на голяма гробница до която живите имат достъп.
Когато персите разширили своята империя, включвайки в нея Месопотамия, Северна Индия, Сирия, Египет и Мала Азия, царят им вече не можел да контролира цялата тази територия без помощта на местни губернатори - сатрапи. Царството Кария се намирало в Западната част на Мала Азия, толкова далеч от столицата на персите, че практически било независимо. Царят на Кария Мавзол царувал от 377 г. пр.н.е. до 353 г. пр.н.е. и преместил своята столица в Халикарнас (днешен Бодрум). С нищо забележително не може да се отбележи неговото царуване, освен с изграждането на мавзолеят му. Проектът бил на неговата съпруга и сестра Артемизия (било прието в Кария владетелите да се женят за собствените си сестри) и по всяка вероятност строежът е започнал, докато цар Мавзол е бил все още жив. Завършен е през 350 пр.н.е. - три години след неговата смърт и една година след смъртта на Артемизия.
Мавзол и неговата царица Артемизия управлявали Халикарнас и околностите му 24 години. Цар Мавзол, въпреки че имал местен произход, говорел гръцки и се възхищавал на гръцкия начин на живот и управление. По крайбрежието той основал много градове по гръцки образец и насърчавал гръцките демократични традиции.
Той решил да построи нова столица - град възхитителен и непревземаем. Мавзол и Артемизия изхарчили внушителна сума пари, за да осъществят идеята си. Построили статуи, храмове и сгради от блестящ мрамор. В центъра на града Мавзол планирал да построи храм, където да почива тялото му след смъртта. Храм, които да покаже на бъдещите поколения, колко богати са били той и съпругата му. През 353 г. пр.н.е. Мавзол умира, оставяйки своята съпруга, потънала в скръб. Артемизия изпратила писма до Гърция, за да намери най-талантливите майстори на това време. Това включвало и Скопас - човекът, който ръководил възстановяването на Храмът на Артемида в Ефес. Другите скулптори били Леохар, Тимотей и Бриаксис, които се присъединили към Скопас, както и стотици други майстори.
Гробницата била издигната на хълм над града. Цялата структура била поставена в обграден двор. В центъра на двора имало каменна платформа, на която била издигната гробницата, изградена предимно от бял мрамор. Стълби с каменни лъвове са водели към върха на тази платформа. По протежение на външната стена са били разположени много статуи, изобразяващи богове и богини. Във всеки ъгъл имало каменни войни качени на кон, охраняващи гробницата.
В центъра на платформата била самата гробница. Изработена главно от мрамор, тя се издигала като квадратен заострен блок с размер приблизително една трета от размера на мавзолея, висок 45-метра. Тази секция била покрита с фриз, показващ сцени от гръцката митология. Едната част показвала битката на кентаври и лапити. Друга изобразявала битката на гърците с амазонките.
Отгоре на гробницата 36 малки колони, по 9 от всяка страна, се издигали, за да оформят още една трета от височината. Между всяка от тези колони имало друга статуя. Зад колоните имало масивен блок, който придържал тежестта на масивния покрив на гробницата.
Покривът, които представлявал по-голямата част от последната третина от височината, е бил под формата на пирамида. Издигайки се от отгоре се намирало нещо като колесница (квадрига) - четири огромни коня, които дърпат карета, в която били изобразени Мавзол и Артемизия.
Малко след като строежът започнал, на Артемизия се наложило да се справи с кризисна ситуация. Родос, остров в Егейско море между Гърция и Мала Азия, бил завладян от Мавзол. Когато обитателите на Родос научили за смъртта на Мавзол, те въстанали и изпратили флотилия от кораби да превземат град Халикарнас. Знаейки, че Родоската флотилия идва, Артемизия скрила своите кораби на тайно място в източната част на градското пристанище. След като Родоската флотилия се разгърнала да напада, флотилията на Артемизия нанесла изненадваща атака, превзела родоските кораби и ги изтеглили в морето. Артемизия качила собствените си войници на корабите на нашествениците и ги изпратила обратно към Родос. Заблудени родосци сметнали завръщащите се кораби за собствените си победоносни войски и не успели да се защитят. Градът бил лесно превзет и възстанието било потушено.
Артемизия живяла само две години след смъртта на съпруга си. И двамата трябвало да бъдат погребани в недовършената гробница. Според историка Плиний, майсторите решили да останат и да довършат работата си след като покровителите им умрират, "смятайки, че тя е едновременно паметник на тяхната собствена слава и на изкуството на скулптора."
Мавзолеят се издигал над град Халикарнас в продължение на много векове. Останал недокоснат когато градът бил превзет от Александър Велики през 334 пр.н.е. и след пиратски нападения през 62 и 58 пр.н.е.. Около 16 века стоял над руините на града, докато поредица от земетресения не пречупила колоните, запращайки каменната колесница да се строши в земята. Към 1404 година само самата основа на Мавзолея била узнаваема.
През първата година на XIV век рицарите-хоспиталиери нахлули в региона и построили огромен замък. Когато решили да го укрепят през 1494 г., използвали камъните на Мавзолея. През 1522 г. слухове за турско нашествие накарали кръстоносците да подсилят замъка в Халикарнас (по онова време известен като Бодрум) и голяма част от останалите останки от гробницата били разрушени и използвани в стените на замъка. Парчета полиран мрамор от гробницата могат да бъдат видени там и днес.
По това време група от рицари влязла в основата на паметника и открила зала, съдържаща голям саркофаг. Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се върнала на другата сутрин, но съкровищата били ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия липсвали също. Рицарите обявили, че селяни са виновни за кражбата, но вероятно и някои от кръстоносците са плячкосвали гробове. Преди счупването и изгарянето на много от останалите скулптори от Мавзолея във вар за мазилка рицарите пренесли няколко от най-добрите творби в замъка в Бодрум. Там те стояли 3 века. По това време британския посланик получил няколко от статуите от замъка, които сега са собственост на Британския музей.
През 1846 г. музеят изпратил археолога Чарлз Томас Нютон да търси още останки от Мавзолея. Това било трудна задача, защото той не знаел точното местопложение на гробницата и парите, които би дал, за да купи всички парцели и да търси били астрономическа сума. Затова се заел да изучи ръкописите на древните автори, като Плиний, за да придобие приблизителна представа за размера и местоположението на мемориала и купил парцел земя в най-вероятния район. Нютон проучил околната площ, чрез тунели които прокопал под съседните парцели. Така открил някои от стените, стъплбище и три от ъглите на основата и вече можел да определи кои точно парцели са му нужни.
Тогава Нютон разкопал мястото и намерил части от фризове, които украсявали стената на постройката и части от покрива. Също и счупено каменно колело от колесница, около 2 метра в диаметър - част от скулптората, която открил. Накрая намерил и статуята на Мавзол и Артемизия, които стоели на върха на постройката.
През 1974 г. близо до китайския град Ксиян няколко селяни копаели кладенец.Неочаквано попаднали на гробница с теракотени статуи на войници в човешки ръст.При археологическите разкопки се установило, че войниците са част от шестхилядна глинена армия, пазеща тленните останки на Цин Ши Хуан - първия император на обединен Китай ( 259 - 209 г. пр.н.е. ).Глинената армия се състояла от стрелци, конници и колесници.Ако се съди по запазените останки, статуите са били боядисани.Гробницата е толкова голяма, че все още не е разкопана изцяло.
Гробницата Тадж Махал се намира в Индия, близо до град Агра.Построена е от моголския император Шах Джахан, който бил съкрушен от смъртта на любимата си съпруга Мумтаз.Строителството започнало през 1632 г. и било завършено напълно едва през 1650 г.Изящната сграда от бял мрамор получила името си от прозвището на Мумтаз - Тадж Махал означава " Короната на двореца ".
Други древни чудеса на света
0 коментара:
Публикуване на коментар