Колекант | Латимерия

неделя, 25 октомври 2009 г.

През 1938 г. в Индийския океан беше открита една изключителна риба, наречена колекант ( или латимерия ).Дотогава учените смятали, че този вид е изчезнал преди около 70 милиона години.Древната риба получила прякора " живо изкопаемо ".
Латимерията (Latimeria chalumnae), наричана още „колекант“ е един загадъчен и интересен биологичен вид. Той е един от двата открити досега живи представители на рибите „ръкоперки“ (Coelacanthiformes) (другият е Latimeria menadoensis). Първият екземпляр е открит 1938 по бреговете на Южна Африка. Най-големите популации са наблюдавани край Коморовите острови които лежат между континентална Африка и остров Мадагаскар.
Латимерията може да достигне дължина от близо 2 метра и тегло до 100 килограма, но обикновено е по-малка, особено мъжките екземпляри, които достигат до около 165 сантиметра дължина.
Латимерията е тъмносиня на цвят с ярко открояващи се бели петна. Именно по петната различните екземпляри се идентифицират и описват от изследователите. Има единичен, удължен псевдо-бял дроб, изпълнен с мазнина, издължено сърце, рибо-характерни черва със спираловидна форма и осов скелет, състоящ се от куха хрущялна тръба, наречена нотохорда (notocord). Костите на черепа имат шарнирни връзки, позволяващи им да поглъщат едра плячка. Тялото ѝ е слузесто. Не само люспите ѝ отделят слуз, но екстретира през тялото си голямо количество мазнина.
Счита се, че на възраст могат да достигнат до 60 години.
Латимерията живее в дълбоки (около 400 метра), студени (15-17 градуса по Целзий), солени морски води. Обитава предимно вулканични пещери и дупки в застиналата лава.
Един от най-забележителните аспекти на тяхната биология е, че те са вътрешнораждащи. Раждат от яйца до 26 малки, които продължават развитието си от голяма жълтъчна торбичка в корема на майката. Бременността е дълга, около 13 месеца и комбинирана с късното полово съзряване води до много ниско ниво на репродуктивни възможности и голям риск за вида от изчезване. През размножителния период рибите се откриват и разграничават по пол с помощта на рецептори за електричество разположени в носовата част на главата.
Те не са активни ловци-хищници, очакват плячката им да мине наблизо покрай тях. Хранят се с малки рибки и безгръбначни които живеят в дълбоките рифове и вулканични склонове.
Латимерята стои на главата си, може да плува назад с корема обърнат нагоре. Тези необичайни методи са свързани с начина и на откриване на храна, благодарение на носовите си рецептори. Забележителна способност на която може би се дължи и съхраняването на вида им през хилядолетията е възможността им да забавят метаболизма си по всяко време и гмуркайки се на огромна дълбочина за да минимизират хранителните си нужди.
Месоядни, хранят се предимно с риба и мекотели. Имат носов орган отпред на върха на черепа,който излъчва електромагнитни вълни използвани за засичане на плячката.
Латимерята е вид за който се счита, че е на повече от 60 милиона години. Някои учени твърдят, че тя е от род който е прародител на всички модерни земноводни, влечуги, птици и бозайници, но мнозинството поддържат мнението, че групата към която принадлежи се е отделила по-рано и не може да се смята за директен прародител на четирикраките.


Най-добрите оцеляващи животни