Продава спешно парцел в село Баня - УПИ 570 кв.м.

Собственик продава парцел в Баня на невероятно ниска цена - Без посредник! Спешно!

Парцел в с.Баня, Банско - €22.00 кв.м. (20 000 лв)


Продава евтин имот в Банско Продава евтин парцел (УПИ) в Баня © снимка: Selo-Banya.com  

За повече информация - 0876350935; 0886739559




View Парцел! 570 М2 УПИ в с.Баня, Банско in a larger map

Филипините | Райските острови

събота, 21 ноември 2009 г.

Филипините!!!Филипинският архипелаг, отделен от азиатския континент на Южнокитайски море, е смятан за североизточната част на огромния Малайзийски архипелаг.В този район се регистрира висока вулканична активност : на островите се намират над 50 вулкана, а земетресенията не са рядкост.
През 60-те години Филипините е една от най-добре развитите азиатски страни, но днес ритъмът на икономическо развитие значително се забавя.
Република Филипини (на филипински: Repúbliká ng̃ Pilipinas, на английски: The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, на 1 210 km от брега на континентална Азия. Филипините се състоят от 7 107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. Населението на страната е близо 90 милиона души.
Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.
Името на страната идва от испанския пътешественик Руй Лопез, който кръщава островите Самар и Лейте „Филипинските острови“ (Las Islas Filipinas) на името на испанския крал Филип II през 1543 г. През различни периоди архипелагът е известен под различни имена като Испански източни Индии, Нова Кастилия (Nueva Castilla) и острови на Св. Лазар (Islas de San Lazaro). Накрая, името Филипини започва да се използва за целия архипелаг. Площта им е 322 823 км², от които 320 854 км² суша и 1 969 км² водна площ.


История

Най-ранните човешки кости открити на Филипините са датирани от преди 20 хил. години, но някои учени предполагат че на островите е живял хомо сапиенс още преди 50 хиляди години. Ниски чернокожи хора наречени негритос, предци на днешните итас или филипинци-аборигени идват от средна Азия преди 30 хиляди години. Около 2 хил. години пр. Хр. хора говорещи австронезийски идват от Тайван и южен Китай с плавателни съдове или по съществуващи тогава земни мостове. Китайски търговци започват да посещават островите през VIII век. През XIV век мюсюлмански мисионери от Малайзия донасят исляма на Филипините. Част от южните острови са включени в султанат.
Португалският мореплавател Фернандо Магелан, плавайки под знамето на Испания, достига Филипините през 1521 година. Той е посрещнат добре от повечето местни вождове, но те го въвличат в битка с друго местно племе, на чело на което е днес считания за национален герой на Филипините Лапу-Лапу. Няма сигурни данни как това е станало, но при битката местното племе побеждава испанците и Магелан е убит. Въпреки това, новината за новите земи е занесена в Испания. На 27 април, 1565 г., испанският конкистадор Мигел Лопес де Легаспи, заедно с още 500 въоръжени войници, установява първото испанско селище на остров Себу. Католически мисионери придружавани от войници започват да обикалят островите в търсене на хора и успяват да покръстят мнозинството от местните жители. Построени са множество църкви и укрепления.
Непоносими такси, наказания и други злодеяния прилагани към местното население пораждат единични случаи на бунтове в планинските части на северен Лусон и районите по крайбрежието. Мюсюлмани от южните острови на Минданао също оказват съпротива. Испанските сили са принудени да се бият с китайски пирати, японски, португалски, холандски и британски сили проявяващи интерес към островите.
Филипините са управлявани от Мексико (тогава Нова Испания) до отварянето на Суецкия канал и провъзгласяване на независимостта на Мексико в началото на 19 век. От края на 16 век между Манила и Акапулко (Мексико) започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.
По време на Седемгодишната война островите са окупирани от британски войски, но договорът от Париж 1763 г. възстановява управлението на Испания и британците напускат през 1764.
Отварянето на Суецкия канал през 1869 намалява значително времето за пътуване до Европа и много филипинци от горната класа получават образованието си там. Появяват се искания отначално за по-адекватно представителство в испанския парламент, а по-късно и за независимост. Появява се тайно общество поставящо си за цел да отхвърли испанската власт. Разкриването на това общество от испанците води до Филипинската революция (1896–1898). Много представители на филипинската интелигенция по това време са обвинени в конспирация и организиране на революцията и са екзекутирани без съд. Революцията свършва с примирие, а революционерите са изпратени в изгнание в Хонконг.
През 1898 започва Испано-американска война, след която САЩ получава суверенитет над Филипините.
Филипинският архипелаг е бил населен още през палеолитната ера. Неолита е започнал през 9000 година преди новата ера.
През XI и XII век на бреговете на Филипините акостират многобройни мюсюлмански, японски и китайски търговски кораби, чиито моряци постепенно започнали да се заселват на островите. През 15 век южните острови били ислямизирани вследствие на пристигането на многобройно мюсюлманско население от малайски произход, които създали свои собствени султанати.


Испанско завладяване

Филипините!!!
През 1521 година край бреговете на Филипините пристига Фернандо Магелан – португалец подчинен на испанската корона -, който бил убит на остров Мактан от местния вожд Лапу Лапу и неговото племе. Испанската колонизация на островите - силно желани и от англичани, холандци и португалци - продължава до 1565 година, когато Мигел Лопес де Легаспи, изпратен от вицекраля на Нова Испания създава първата испанска колония в Себу. Градът Манила, днешната столица на Филипините, е основан от Легаспи през 1571 година. Скоро се установява регулярна морска линия между Манила и Акапулко, известна като Манилския галеон.
Племето игоротес, населяващо северната планинска част на архипелага, ислямското население на юг, както и много други племена, се съпротивлявали срещу колонизирането. Голяма част от селското население запазила своя поминък. Благодарение на намесата на испанските монаси, те никога не били задължени да плащат данък на колонизаторите. Някои от въстанията на местното население, включително на китайската общност на островите, били потушавани с мирни средства именно от монасите. Историята на испанската колонизация на Филипините е подобна на тази на латиноамериканските страни. Въпреки това има три основни особености и различия: 1) защитата на местното население от страна на религиозните ордени, 2) разположени на важни морски търговски пътища островите служели като разпределителна база на стоките, които тръгвали от югоизточна Азия към метрополията, 3) подчинението на Филипините директно на вицекралството Нова Испания и създаването на Генерално Капитанство за Филипините. От друга страна испанското правителство в Манила администрирало Марианските острови, Палаос, Каролинас, Сабах и за кратко някои укрепления на бреговете на остров Формоза (днес Тайван).
Пристигането на испанците на Филипините спомогнало за обединяването в една държава на многобройните етнически групи населяващи архипелага. Европейските колонизатори донесли със себе си ралото и колелото, които не били познати до този момент (което спомогнало за образуването на градски центрове) и създали мрежа от пристанища, мостове и пътища, което спомогнало за процъфтяването на островната и международната търговия. Испанските мисионери разпространили католицизма, който днес е преобладаващата религия във Филипините и спомогнали за развитието на образователната система на острова като основали многобройни училища и университети.
Доминиканските монаси основали Университета Свети Томас през 1611 година, а йезуитите основали Университета Свети Карлос през 1595 година. Днес съществува спор кой от тези два университета е най-стария в Азия. В по-важните градски центрове като Манила, Себу и Илоило в началото на 19 век испанският вече се използвал като основен език. Той бил използван и от образования слой на обществото на островната държава. През 1863 година се създала безплатна образователна система, която спомогнала за създаването на криолски интелектуалци, метиси и коренни жители, които били наречени „Просветените”. Няколко години по-късно именно те участват активно в Революцията от 1890 година. Първите свидетелства за испано-филипинска литература датират от средата на 19 век. Този тип литература е в разцвета си през 20-те години на 20 век.
Националните освободителни движения започват в края на 19 век. Те се предвождат от кръга на „просветените”, които искат сами да определят съдбата на островната държава и се борят за пълна независимост. Други фракции биха се задоволили само с извоюването на право да избират и да бъдат избирани. Революцията за независимост започнала през 1896 година подстрекавана от испанското масонство, което имало ложи на островите. Водачът Андрес Бонифасио, лидер на въоръжената групировка бореща се за независимост, Катипунан се вдъхновява от идеите на младия масонски лекар Хосе Рисал изложени в двата му романа – Noli me tangere и El filibusterismo. На 12 юни 1898 година се обявява независимост. Конституцията, която се приема (известна като Малолската конституция) е написана на испански език и прокламира испанския за официален език на новата филипинска държава.
САЩ, които имали свои интереси на филипинския архипелаг (също така в Куба, Пуерто Рико, на остров Гуам и други испански острови в Тихия океан), обявяват война на Испания през 1898 година, която е спечелена от САЩ. Вследствие на нея Испания губи последните си задокеански колонии. Както вече се бе случило на Хаваите, САЩ се намесват във вътрешните борби на островите под предлога да запазят американските интереси във въстаналите територии. САЩ побеждават Испания с по-модерните за времето си морски въоръжени сили. Испанско-американската война от 1898 година завършва с Парижкия мирен договор подписан на 10 декември 1898 година. С него Филипините и всички колонии на испанската корона в Карибския регион преминават под управлението на САЩ.


Република

Филипините!!!
Между 1898 и 1911 година - период, в който продължава Филипино-американската война - , около един милион филипинци са убити в борбата си да сложат край на американската окупация на островите предвождана от генерал Артър Макартър. Войната започнала, когато филипинците, след победата над Испания, не получили обещаната от САЩ независимост. Филипинците били победени от силната армия на САЩ и Малоската конституция, с която се обявявала Първата филипинска република с испански като официален език била отменена. След пълната победа на американците във филипино-американската война, започва съпротивата на средната испаноезична класа бореща се против налагането на английския език и ограничаването на използването на испанския, език който американците не допускали в политическия живот на страната и в образователната система. В този период, чак до 30-те години на 20 век, започнали да излизат различни вестници на испански език, които критикували политиката по отношение на испанския език на правителството на САЩ.
В началото на Тихоокеанската война като част от Втората световна война, Филипините били окупирани от Япония. По време на борбата срещу японската власт се зародило движението Хук, което било подкрепено от селското население и се борело за идеите на социалистическото движение. След първоначалните си неуспехи, САЩ успява да неутрализира Япония от тази територия и Филипините преминават под управлението на генерал Дъглъс Макартър. САЩ признават независимостта на Филипините през 1946 година, но това останало само на хартия. Архипелагът продължавал да бъде под икономическата зависимост на САЩ.


Политика и държавно устройство

Филипините са република, в която президентът е държавен глава, министър-председател, и върховен военнокомандващ. Президента се избира пряко от населението за срок от 6 години. Двукамарен конгрес включва сенат (членовете на който се избират на национално ниво) и камара на представителите (членовете на която се избират по райони). 24 сенатора се избират за срок от 6 години, като половината се сменят на всеки 3 години. 250 представителя от камарата на представителите се избират за тригодишен срок.
Държавата е разделена на 79 провинции групирани за улеснение в 17 региона. Регионите нямат отделно самоуправление с изключение на автономния регион в мюсюлмански Минданао.
Филипините са член на ООН от неговото основаване на 24 октомври, 1945 г.
Страната е в диспут с Тайван, Китай, Виетнам и Малайзия за богатите на нефт и природен газ острови Спратли, намиращи се в Южнокитайско море и с Малайзия за Сабах - втората по големина провинция на Малайзия разположена в северната част на остров Борнео - бивша територия на султаната Сулу, чийто наследник са Филипините.


География

Филипините!!!
Филипините съставят архипелаг от 7 107 острова с обща земна площ от около 300 000 км2. Архипелагът лежи североизточно от остров Борнео и южно от Тайван между 116° 40' и 126° 34' източна дължина и 4° 40' и 21° 10' северна ширина. на изток е Филипинско море, на запад - южно Китайско море, а на юг - Селебско море. най-близката островна държава на изток е Палау. На юг е Индонезия.
Най-често островите се делят на три групи - Лусон, Висаяс и Минданао. Пристанищният град Манила на Лусон е столицата на държавата и вторият по големина град след Кесон Сити.
Климатът е горещ, влажен и тропичен. Средната годишна температура е около 26,5°C (79,7°F). Има три сезона - топъл (или летен) от март до май, дъждовен - от юни до ноември, и студен - от декември до февруари.
Повечето планински острови са били покрити в миналото от тропически дъждовни гори и са вулканични по произход. Най-високата точка е връх Апо на остров Минданао - 2 954 метра. Много от вулканите са активни. Страната се намира в пояса на тайфуните на западния Тихи океан и около 19 тайфуна преминават през нея всяка година. Филипините също така лежат на тихоокеанския огнен обръч поради което изпитват чести сеизмични трусове и вулканична активност. Около 20 земетресения на ден са регистрирани на Филипините, въпреки че повечето са твърде слаби за да бъдат усетени.


Климат

Филипините!!!
Влажен тропичен ( мусонен ).Средна температура : 26 градуса през януари и 28 през август.Дъждовният сезон ( югозападният мусон ) продължава от май до октомври, а сухият ( североизточният мусон ) - от ноември до април.От юли до ноември съществува опасност от тайфуни.


Икономика

Филипините!!!
Икономиката на Филипините е все още предимно селскостопанска, въпреки че леката промишленост бележи ръст. Филипините са 118-ти от 178 държави по БВП. Някога най-богатата в Азия след Япония, филипинската икономика се свива в началото на 1980-те като резултат от намалено търсене на филипинската продукция. Опитите да се подобри икономиката са затруднявани от големите дългове (вътрешният дълг е 77% от БВП).
Филипините са член на Азиатската банка за развитие, Световната банка, Международния валутен фонд и други международни икономически организации. Главните търговски партньори на Филипините са САЩ и Япония.


Население

Филипините са 12-тата страна в света по население (86 241 697 през 2005 г.). Почти 2/3 живеят на остров Лусон.


Забележителности

Филипините!!!
Манила, остров Лузон, ( Багуйо, Банауе ), остров Минданао ( Замбоанга, Апо ), остров Басилан, архипелагът Сулу, островите Себу, Богол, Палаван, Миндоро, Панай ( Шоколадовите хълмове ), Наужан, Булалкао, Мансалай.


Интересни факти

Филипините!!!
От дълги години проституцията е голям проблем за Филипините.Всяка година многомилионните квартали с лоша репутация в Манила превличат десетки хиляди почитатели на сексуалния туризъм.
Във Филипините собствениците на " джипни "-та - автомобили, вдъхновени от американската традиция, са обект на голяма почит.Те карат много внимателно, за да не изложат на опасност любимите си богато украсени автомобили.
Правителствата на Филипините и Съединените щати обвиняват организацията " Абу Сайеф " във връзки с " Ал Кайда ".Тази групировка е известна най-вече с факта, че отвлича чуждестранни туристи и след това иска огромен откуп.


Други красиви острови

Най-добрите места за почивка | острови

сряда, 18 ноември 2009 г.


Остров Крит

Остров Мавриций

Бахамските острови

Бахамските острови | Светлините и сенките на една туристическа страна

Бахамските острови!!!В търсене на пътя към Индия Христофор Колумб се натъква на неизвестен дотогава рай.Първият остров, който се появява през очите му, е Гуанахани, който той наименува Сан Салвадор.
Тук на брега на един от малките острови в източната част на архипелата ( Сан Салвадор, или според последните данни - Самана ) акостират корабите на Колумб.12 октомври 1492 г. е датата, на която се смята, че е открита Америка - това е денят, в който за първи път е съзрян континентът.Също както по времето на Колумб, и днес приказните островни плажове и палми очароват пътешествениците и туристите, които най-често идват от Съединените щати.
Бахамските острови винаги са били далеч от световните конфликти.Те стават известни през XVII в., когато се превръщат в гнездо на пиратите.
Икономиката на Бахамските острови е силно повлияна от близостта със Съединените щати : 90% от туристите, почиващи по прекрасните плажове, са американци.Има и нежелани посетители : наркотрафикантите.
Бахамските острови са държава в Карибския регион.Те са едни от първите острови в Карибите,открити от Христофор Колумб.Бахамските острови са известна туристическа дестинация,като парите от туризма са отностилено голяма част от БВП на страната.

* Архипелагът, в който са включени Бахамските острови и островите Търкс и Кайкос също се нарича Бахамски острови


Накратко

Бахамските острови!!!
Бахамския архипелаг е съставен от 690 острова и около 2 400 коралови рифа.
Официално название :Бахамски съюз
Столица :Насау ( на о.Ню Провидънс )
Най-важните острови :
Ню Провидънс ( 207 км2 ),
Гранд Бахама ( 1 373 км2 ),
Андрос ( 5 957 км2 ),
Грейт Абако ( 1 681 км2 ),
Елеутера ( 518 км2 ),
Кет ( 388км2 )
Език :английски
Парична единица :бахамски долар
Религия :
баптисти ( 55 % ),
католици ( 16% ),
англикани ( 9% ),
Основни градове :Фрийпорт, Рок Саун, Ролвил, Матю Таун.
Международни летища :Насау, Фрийпорт.
Главно пристанище :Насау,
Най-голямото езеро :Роса на о.Голяма Инагуа.


Статистика

Бахамските острови!!!
Площ :13 940 км2
Дължина на архипелага885 км2
Население :320 000 жит.(70 % цветнокожи, 14% бели, 15% мулати, 40 000 - 50 000 нелегални имигранти от Хаити)
Гъстота на населението :22 жит./км2


История

През 1492 островите са открити от Христофор Колумб. В средата на 17 век се заселват първите английски колонизатори. През 1783 островите са обявени за британска колония и чак през 1964 получават вътрешно самоуправление. На 10 юли 1973 островите са провъзгласени за независима държава.


География

Най-близкият до американския бряг остров е Бимини.Най-големият бахамски остров е Андрос.Столицата на страната,град Насау е разположен на острова Ню Провидънс-най-гъсто населения бахамски остров.Всички бахамски острови са ниски,като най-високата точка на страната се намира на само 63 метра надморска височина.Климатът на островите е субтропичен и тропичен.Често покрай и през островите преминават опустошителни урагани.


Климат

Бахамските острови!!!
Субтропичен и тропичен климат, слънчево през цялата година.Средните температури са 21 през януари, 28 градуса през август.Средна годишна стойност на валежите : около 1 400 мм ( от юни до ноември ).


Административно деление

Областите на Бахамските острови създават система от местно управление навсякъде освен в Ню Провиденс, с чиито дела се занимава централното управление. Обласитите, без Ню Провиденс, са:
* Аклинс
* Бери айлъндс
* Бимини
* Котешки острови
* Централен, Абако
* Централен Андрос
* Централен Елеутера
* Град Фрийпорт, Гранд Бахама
* Извит остров
* Ийст градн Бахама
* Ексума
* Гранд Кей, Абако
* Харбор айлъндс, Елеутера
* Град Надежда, Абако
* Инагуа



* Лонг айлънд (Бахамите)
* Мангруув Кей, Андрос
* Майагуана
* Муур айлънд, Абако
* Северен Абако
* Северен Андрос
* Северна Елеутера
* Рагд айлънд
* Рум Кай
* Сан Салвадор (Бахамите)
* Южен Абако
* Южен Андрос
* Южна Елеутера
* Испански Уелс
* Западен Гранд Бахама


Население

Бахамските острови!!!
Населението на страната през 2005 година е 303 770 души, от тях 85% са черни а 12% бели.


Икономика

Бахамските острови!!!
Селско стопанство :захарна трастика, ананас, животновъдство.
Риболов.Промишленост :химическа, фармацевтична, енергийна и нефтохимическа промишленост, производство на дървен материал и хартия.Финансов и банков сектор.Туризъм :плажове, голф клубове, казина, нощен живот.


Забележителности

Бахамските острови!!!
Насау, островите : Парадайз, Гранд Бахама, Грийн Тартл Кей, Меноар, Бимини, Бери, Андрос, Грейт Абако, Кет, Елеутера, Голяма Инагуа, Лонг, Ексума, Сан Салвадор.


Интересни факти

Бахамските острови!!!
Бившият английски крал Едуард VIII е губернатор на Бахамските острови за няколко години.Уиндзорският герцог е принуден да абдикира през 1936г., тъй като Църквата и парламентът не признават брака му с разведената американка Уолис Симпсън.
Ловът на китове е най-популярният спорт на Бахамите.
Бахамските власти не тулерират туристите, които къмпингуват на забранени за това места и те бързо биват изпращани обратно вкъщи.
На Бахамските острови Нова година се посреща с музика и танци.Името на този празник " Джунканоо " произлиза от името на пирата Джон Каное.


Най-добрите места за почивка

Крит | остров, Слънце, пясък и митове

вторник, 17 ноември 2009 г.

Остров Крит!!!Най-големият гръцки остров е разделен от континенталната част на страната от Критско море.Оттук след изригването на вулкана Тира ( Санторин ) тръгва гигантска вълна, която, изглежда, е причинила разрухата на реликолепната минойска цивилизация през XV в. пр.Хр.Друга теория свързва изчезването на минойската култура с ахейската инвазия.Жителите на живописния градец Йерапетра, разположен на южния бряг на Крит, твърдят, че живеят в най-южния град в Европа.
Крит (на гръцки: Κρήτη; на латински: Candia; на турски: Girit) е един от тринадесетте административни области на Република Гърция. Той е най-големият гръцки остров с площ от 8336 км², и петият по големина в Средиземно море, разположен в най-южния край на Гърция. Населението му е над 600 000 души.
Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион, който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, Агиос Николаос и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като Кносос, Фестос, Гортис; венецианската крепост в Ретимно; планинското дефиле Самария, и др.
Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от Европа, 175 от Азия км и 300 км от Африка. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна туристическа дистинация. Минойската цивилизация (2600–1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за първата голяма европейска цивилизация. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти Кносос, Фестос и Гортис. През Средновековието островът е част от Венецианската република. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете Ираклион, Ханя и Ретимно.


Накратко

Крит е разделен на четири префектури ( номи ).
Най-големи градове :Ираклион, Ханя, Ретимно.
Език :Гръцки
Религия :православни християни
Парична единица :евро


Статистика

Остров Крит!!!
Площ :8 336 км2
Дължина : 260 km
Ширина :между 10 и 56 км
Население :623 666 жит.
Гъстота на населението :75 жит./км2
Най-висок връх :Ида ( 2 456 м )


История

На остров Крит от около средата III-то хилядолетие пр. Хр. се развивала една от най-древните европейски цивилизации - минойската. В продължение на XII века минойците издигали великолепни за времето си крепостни градове. Едни от известните ни днес дворцови центрове са Кнос, Фест, Маля и Закрос. По всяка вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило избухването на вулкана на о. Санторин около 1450 г. пр. Хр. и най-вероятно е било предпоставка за нейната гибел.[1]
Началото на минойската епоха съвпадало с това на бронзовата ера. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от Мала Азия около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те били индоевропейци, но поради това, че нямали писменост тази теза не може да бъде доказана. Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.[2]
След това над острова властта си налагат Римската империя и Византия. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на Венеция, като остава в това положение чак докато с дългата Критска война (1645-1669) не го завладяват османците. Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. Крит не е освободен от османска власт, макар че се контролира от османския васал в Египет. От 1866 до 1869 г. критските гърци осъществяват голяма революция, в резултат на което Крит постига автономно положение в рамките на Османската империя. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат Великите сили принуждават султана да създаде независима критска република. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.
Крит е родина на известния художник Ел Греко, на значимия политически ръководител на Гърция Елефтериос Венизелос и на писателя Никос Казандзакис.


География

Остров Крит!!!
От всички гръцки острови, той е най-близо до Северна Африка. Остров Крит е с население от 623 666 жители (2005), площ от 8336 км², а гъстотата на населението му е 75 жители/км². Той е продълговат с дължина от изток на запад 260 км и ширина, която варира от 12 до 58 км. Бреговете му са силно разчленени, като в тях са оформени дълбоки заливи - Кисанос, Ханя, Суда, Мирабелос на северното крайбрежие, а на южното е широкият и отворен към Средиземно море залив Месара. Полуостровите са дълбоко вдадени в морето - Родопос, Акротири, Сидерос.
Остров Крит има планински релеф с четири ясно оформени масива. От запад на изток те са: Лефка (връх Пахнес - 2453 м), Иди (тук е най-високата точка на острова, връх Иди или Псилорити - 2456 м), Дикти (2418 м) и Орнос (1179 м). Критските планини са част от Динарската планинска система, която започва от Словения и минава през цялата западна част на Балканския полуостров.
Между масивите са оформени широки долини, в които текат реките Гиолирос, Апоселемис, Анаподанс и Кутсулидис. Реките на острова са къси и пълноводни. Климатът е средиземноморски със значителни валежи и високи температури, мека зима и топло лято. Възможни са климатични аномалии, като тази през февруари 2004 г., когато целият остров е скован от невиждан студ и покрит със сняг.
Растителността на Крит е съставена предимно от твърдолистни вечно зелени гори и храсти (маквиси) - маслина, портокал, смокиня, лоза. Сравнително добре е развито земеделието, както и животновъдството. Намират се находища на манганова руда, азбест и гипс. Затова добивната промишленост има традиции, но освен нея почти не е развит друг дял на тежката промишленост. С най-голямо значение са кожарската, хранителната и сапунената промишленост.


Климат

Средиземноморски климат.Горещи лета и меки зими, средно 300 слънчеви дни годишно.Средните температури в Ираклион достигат 12,3 градуса през януари и 26,4 през август.


Икономика

Селско стопанство : отглеждане на маслини и зеленчуци.
Винарство.Лесовъдство.Риболов.Туризъм.


Забележителности

Остров Крит!!!
Археологическият музей в Ираклион, археологическите разкопки в Кносос ( от минойската епоха ), Малия Фестос и Агия Триада, византийската църква в Крица, Националният парк дефиле Самария.


Интересни факти

Остров Крит!!!
Според митологията Зевс, бащата на боговете, довежда тук Европа, където тя ражда Минос и Радамант.
Действието от филма " Зорба гъркът " ( с Антъни Куин в главната роля ) се развива именно на Крит.
Микис Теодоракис, известният гръцки композитор, е роден на Крит.
Прочутите критски кафенета са традиционно място, където мъжето се срещат, а по време на обедната почивка " на улицата можеш да срещнеш само бесни кучета и англичани ", както се казва в Крит.


Най-добрите места за почивка в света

Самолет изчезна над Атлантика

петък, 6 ноември 2009 г.

ЕърБез AirBus A330!!!
Етикети : Самолетна катастрофа, изчезване, самолет, жертви, атлантика, трагедия, полет 447,

Самолет на "Ер Франс" „Еърбъс" А 330 с 228 души на борда изчезна над Атлантическия океан. Той е изпълнявал полет от Рио де Жанейро до Париж и е излетял от Бразилия в 22.19 ч. по Гринуич на 31 май. В самолета е имало 216 пътници - 126 мъже, 82 жени, седем деца и едно бебе, както и 12-членен екипаж. Засега не са ясни причините за авиокатастрофата, а вероятността да има оцелели е много малка.

Установено бе точното място, където е паднал изчезналият пътнически самолет. Бразилските военновъздушни сили откриха тела на 50 души, част от седалка, спасителна жилетка, метални отломки и следи от гориво в Атлантическия океан, за които бе потвърдено, че са на изчезналия "Еърбъс". Дълбочината на океана в този район е близо 4,6 км.

В издирването на машината, освен самолети на Франция и Бразилия, се включиха и американски, а френски и холандски кораби достигнаха зоната в Атлантическия океан, където бяха забелязани отломките.

Авиационните експерти все още нямат единодушно мнение по въпроса какво е довело до падането на самолета. "Еърбъс" А 300-200 се смята за високотехнологичен и сигурен самолет, оборудван да оцелява при тежки метеорологични условия. За момента се смята, че изчезването на полет 447 на "Ер Франс" може да се окаже една от най-големите загадки в историята на авиацията.

Според експерти, нито една версия не се изключва, включително и възможността самолета да е ударен от метеорит, което да е довело до моменталното му разрушаване високо над Атлантическия океан.


Самолетни катастрофи

Самолет се разби в Иран

Ирански самолет се разби!!!
Етикети : Самолетни катастрофи, Иран, жертви, всички 168 пътници са мъртви, самолет,
Ирански пътнически самолет Ту-154М със 168 души на борда се разби в северозападен Иран, край град Казвин, съобщава БТА. Всички 153 пътници и 15 членове на екипажа са загинали, съобщи иранската агенция Исна, цитирана от Ройтерс. По-рано агенция ИРНА и иранската телевизия съобщиха, че са загинали 150 души.

Самолетът на "Каспиън Еърлайнс" извършвал полет от Техеран за Ереван. Той се разбил 16 минути след излитане от международното летище "Имам Хомейни" в иранската столица. Катастрофата е станала в 7,03 часа местно (11,03 часа българско време).

"Катастрофата по своя мащаб е много голяма. Останките на самолета са се разпилели на площ с размер 200 кв.м. При взрива се е образувала дупка с дълбочина 10 м. Ние не открихме нищо и с всички сили се опитвахме да потушим пожара", разказа представител на пожарната охрана.
Разби се ирански самолет!!!
Неофициалната агенция ФАРС цитира думите на представител на местните власти, който заяви, че в самолета е възникнал технически проблем и пилотите са се опитали да кацнат аварийно. "За съжаление самолетът се е запалил във въздуха и е паднал на земята. Останките му могат да се видят навсякъде", каза той.

Иран преживя няколко големи самолетни катастрофи през последното десетилетие. Десетки хора загинаха през септември 2006 г., когато самолет излезе от пистата след приземяването в източния град Машхад и се запали, припомня БГНЕС. През ноември същата година военен самолет катастрофира при излитане от летището в Техеран. Тогава загинаха всичките 39 души, включително 30 членове на елитната Революционна гвардия.


Самолетни катастрофи

"Еърбъс" се разби в Индийския океан

ЕърБъс AirBus!!!
Етикети : Самолетни катастрофи, разби, индийски океан, жертви, всички са мъртви,

Самолет "Еърбъс" 310 на йеменския държавен превозвач „Йемения еър" се е разбил в района на Коморския архипелаг в Индийския океан. В самолета е имало 142-ма пътници и 11-членен екипаж.

Телата на загинали в катастрофата са намерени в открито море, съобщи представител на гражданската авиация на страната, цитиран от Франс прес. На 16-17 морски мили от Морони - столицата на Коморските острови, на водната повърхност са забелязани да плуват трупове и петно от гориво, заяви пред журналисти Мохамад Абдел Кадер.

Дете е извадено живо от водите на Индийския океан, където катастрофира йеменския самолет, предаде Асошиейтед прес, като се позова на полицейски служител. Спасителните екипи са извадили също три тела и останки от самолета, но досега не са били открити други оцелели.

Намерени са и отломки от самолета, между които пилотската кабина, заяви представител на Агенцията за авиационна сигурност и навигация в Африка и Мадагаскар, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той нямал информация за съдбата на пострадалите пътници. Ройтерс цитира представител на спасителните служби, който информирал за вече извадени тела, но "не можел да съобщи дали има оцелели" от катастрофата.

За издирването на оцелели са мобилизирани граждански и военни кораби, но времето е неблагоприятно, а морето много бурно. Франция ще изпрати за участие в спасителните операции два кораба от своя флот и военнотранспортен самолет Трансал, съобщи представител на френския Генерален щаб, цитиран от АФП. В издирването вече участват военни самолети от френската авиация, разположени на островни бази в Индийския океан, предаде по-рано ИТАР-ТАСС. Транспортният самолет от френските военновъздушни сили ще достави на Коморските острови моторници, водолази, медицински екипи с оборудване, спасители и цивилен експерт по снабдяването, заяви командването в Париж.
Самолетът е излетял от парижкото летище "Роаси" за Морони, столицата на Коморските острови. Преди да пристигне в Морони е изчезнал от радарите.

Катастрофата е станала 15 минути преди планираното кацане на самолета, заяви представител на йеменската авиокомпания, цитиран от телевизия "Ал Джазира". Най-вероятна причина за катастрофата са лошите метеорологични условия в района между Йемен и Коморските острови, заяви френският държавен секретар по транспорта Доминик Бюсро пред радио "Йороп 1". Франция може би ще участва в разследването на трагедията, по-специално ако се окаже, че сред пътниците има французи, което "със сигурност е така", увери той.

Източници от въздухоплаването във Франция съобщиха, че сред пътниците на самолета е имало 65 французи.

61 от общо 142-мата пътници в катастрофиралия самолет са се качили на борда в Марсилия. На местното летище е изпратен екип от психолози, който да посреща членове на семействата им, информира АФП.

Йеменският пътнически самолет "Еърбъс-310" е преминал през цялостен технически преглед през май тази година, съобщи йеменският транспортен министър Халед Ибрахим ал Уазир, цитиран от Ройтерс. Инспекцията е била извършена в Йемен, с участието на експерти от компанията "Еърбъс". Тя установила, че самолетът отговаря на международните стандарти.
оморските острови се намират в Мозамбикския проток на Индийския океан между остров Мадагаскар и Източна Африка.

Йеменските авиолинии са 51-процента собственост на държавата и 49 процента - на правителството на Саудитска Арабия. Имат два еърбъса - 330-200, четири еърбъса 310-300 и четири боинга 737-800, съобщава БТА.


Самолетни катастрофи

Най-големите самолетни катастрофи

Етикети : Най-големите, самолетни катастрофи, жертви, самолети,

27 март 1977 г. - Два самолета "Боинг 747" на авиокомпаниите Пан Америкън и холандската КЛМ се сблъскват на летището в Тенерифе на Канарските острови. Загиват 582 души.

25 май 1979 г. - Самолет на американските авиолинии "ДС-10" се разбива при излитане в Чикаго. Загинат 273 души.

3 март 1974 г. - Турски "ДС-10" се разбива северозападно от Париж. Загиват 346 души.

19 август 1980 г. - При принудително кацане, запален реактивен самолет на саудитските авиолинии "Локхийд 1011" се разбива на летището в столицата Риад. Загиват 301 души.

1 септември 1983 г. - Самолет на южнокорейските авиолинии "Боинг 747", летящ над съветска територия, е свален от съветски изтребител близо до остров Сахалин. Загиват 269 души.

23 юни 1985 г. - Самолет на индийските авиолинии "Боинг 747" се разбива на крайбрежието на Ирландия; следователите установяват, че катастрофата е предизвикана от взрив на бомба. Загиват 329 души.

12 август 1985 г. - При полет по вътрешна линия самолет на японските авиолинии "Боинг 747" се разбива в планина. Загиват 520 души.

12 декември 1985 г. - Самолет ДС-8 на "Ероу Еърлайнс" се разбива при излитане от канадското летище Гандър. Загиват 256 души.

3 юли 1988 г. - Ирански самолет "А-300" е свален с ракета от американския военен кораб "Винсънс" над Персийския залив. Загиват 290 души.

3 септември 1989 г. - "Ил-62" на кубинските авиолинии се разбива при излитане в квартал в Хавана. Загиват 170 души.

26 май 1991 г. - Самолет на австрийската "Лауда еър" се взривява след излитане от Банкок. Загиват 223 души.

11 юли 1991 г. - Самолет "ДС-8" на канадска чартърна авиокомпания експлодира малко след излитане от летището в Джеда, Саудитска Арабия. Загиват 262 души.

22 декември 1992 г. - Либийски самолет "Боинг 727" катастрофира при неизяснени обстоятелства. Загиват 157 души.

8 февруари 1993 г. - Пътнически самолет "Ту-134" и изтребител "Су-22" се сблъскват над Иран. Загиват 134 души.

26 април 1994 г. - "Еърбъс А300-600Р" на Китайските авиолинии избухва и изгаря при неуспешно кацане в Нагоя, Япония. Загиват 262 души.

8 септември 1994 г. - "Боинг 737" на авиокомпания Ю Ес Еър катастрофира до Питсбърг, щата Пенсилвания. Загиват 132 души.

21 декември 1995 г. - "Боинг 757" на компанията Америкън Еърлайнс, летящ от Маями за Кали, Колумбия, катастрофира. Загиват 148 души.

7 февруари 1996 г. - "Боинг 757" на доминиканската авиокомпания "Алас", летящ за Германия, пада в Атлантическия океан. Загиват 189 души.

29 февруари 1996 г. - "Боинг 737" на перуанската компания "Фаусет катастрофира при приземяване. Загиват 123 души.

12 ноември 1996 г. - Самолет на саудитските авиолинии "Боинг 747" малко след излитането си от летището в Делхи се сблъсква с казахстански "Ил-76", който се готвел за приземяване. Загиват 349 души.

26 септември 1997 г. - В Индонезия "Еърбъс" А300 на индонезийската компания "Гаруда" се разбива в северната част на остров Суматра; загиват 234 души, катастрофата предизвиква огромен пожар в джунглата.

31 октомври 1999 г. - Пътнически самолет "Боинг 767" на египетските авиолинии катастрофира на около 100 км южно от остров Нантъкет край щата Масачузетс в САЩ. Загиват 214 души.

30 януари 2000 г. - Самолет "Еърбъс А-310" на кенийските авиолинии пада в океана малко след излитане от Абиджан, Кот д'Ивоар. Загиват 169 души.

19 април 2000 г. - Боинг 737 на филипинските авиолинии се разбива близо до южния град Давао. Загиват 131 души.

25 юли 2000 г. - Самолет "Конкорд" на авиокомпанията "Ер Франс" се разбива близо до летище Роаси в Париж върху хотел "Рьоле Бльо" и се възпламенява. Загиват 100-те пътници на борда, 9 души екипаж и 5-има в хотела.

23 август 2000 г. - Катастрофа със самолет "Еърбъс" на бахрейнската компания "Гълф Еър". Загиват 143 души.

3 юли 2001 г. - Руски пътнически самолет Ту-154, собственост на авиокомпания "Владивосток Авиа", със 133 пътници и 10 души екипаж, извършващ полет Екатеринбург-Владивосток, се разбива на 22 км от Иркутск. Загиват 143 души.

8 октомври 2001 г. - На летище "Линате" в Милано пътнически самолет на скандинавските авиолинии САС се сблъсква на пистата с малък самолет "Чесна" и при опит за маневра се врязва в служебна сграда на летището. Загиват 114 души.

12 ноември 2001 г. - В САЩ, "Еърбъс А-300" на Американските авиолинии се разбива в квартала "Куинс" на Ню Йорк. Загиват 265 души.

12 февруари 2002 г. - Пътнически самолет ТУ-154 на авиокомпанията "Иран еър тур", изпълняващ полет от Техеран до Хорамабад, катастрофира в планински район край гр. Хорамабад. Загинат 117 души.

15 април 2002 г. - Китайски пътнически самолет Боинг 767 с 166 пътници на борда се разбива край Пусан, Южна Корея. Загиват 119 души, пилотът оцелява. Причина за катастрофата са силни ветрове.

4 май 2002 г. - Самолет на нигерийските авиолинии със 105 души на борда се разбива в северния град Кано. Загиват 148 души.

25 май 2002 г. - В Тайван Боинг 747 на тайванската авиокомпания "Чайна Еърлайнс" пада в Южнокитайско море. Загиват 225 души.

2 юли 2002 г. - Пътнически самолет Ту-154 на Башкирските авиолинии и транспортен Боинг-757 на куриерската компания "Ди Ейч Ел" се сблъскват над гр. Бодензее в германската провинция Баден-Вюртемберг. Руският самолет пътува от Москва за Барселона с 69 души на борда, от които 52 деца. Загиват 71 души, включително 52 деца. Причина за катастрофата е грешка на швейцарски авиодиспечер.

19 февруари 2003 г. - Ирански военен транспортен самолет се разбива в югоизточната част на страната. Загиват 276 души.

6 март 2003 г. - Алжирски "Боинг 737-200" се разбива малко след излитането си от местно летище. Загиват 103 души.

8 юли 2003 г. - "Боинг 737" на авиокомпания "Судан еъруейз" катастрофира на път за столицата Хартум. Загиват 104 души. Единственият оцелял е двегодишно момченце.

3 януари 2004 г. - "Боинг 737" на египетската авиокомпания "Флаш еърлайнз", пътуващ от Шарм ел Шейх за Париж, се разбива в Черно море, малко след като излита от египетския курорт. Загиват 148 души.

14 август 2005 г. - "Боинг 737" на кипърската авиокомпания "Хелиос еърлайнз" се разбива на 30 км северно от Атина. Загиват 121 души.

16 август 2005 г. - Самолет "Ем Ди-80" на колумбийската авиокомпания "Уест Карибиън еъруейз" се разбива в планински район във Венецуела. Загиват 160 души.

5 септември 2005 г. - "Боинг 737-200" на индонезийската авиокомпания "Мандала еърлайнз" се разбива след излитането си от летище в северната част на остров Суматра. Загиват 102 души на борда и 47 на земята. 15 пътници, които пътуват в задната част на самолета, оцеляват.

22 октомври 2005 г. - Пътуващ по вътрешна линия "Боинг 737-200" на нигерийската авиокомпания "Белвю еърлайнз" се разбива на трийсетина километра северно от град Лагос. Загиват 117 души.

10 декември 2005 г. - Самолет "ДС 9" на нигерийската авиокомпания "Сосолисо", изпълняващ полет между столицата Абуджа и Порт Харткорт, катастрофира при приземяването си и се запалва. Загинат 106 души, четирима оцеляват.

3 май 2006 г. - Самолет "Еърбъс А-320" на арменската авиокомпания "Армавиа", пътуващ по маршрут Ереван-Сочи, се разбива в морето край Сочи. Загиват 113 души.

9 юли 2006 г. - Самолет "Еърбъс А-310" на руската авиокомпания "Сибир еърлайнз" със 195 пътници и 8-членен екипаж на борда се разбива при вътрешен полет за Сибир. Загиват 122 души.

22 август 2006 г. - Самолет "Ту-154" на руската авиокомпания "Пулково еърлайнз" се разбива на 50 км северно от украинския град Донецк. Загиват 170 души.

29 септември 2006 г. - Самолет "Боинг 737-800" на бразилската авиокомпания "Гол" се разбива в джунглата на Амазонка. Това е най-тежката самолетна катастрофа в историята на Бразилия. Загиват 144 души.

1 януари 2007 г. - Самолет на индонезийската авиокомпания "Адам еър" изчезва от радарите по време на полет между островите Ява и Сулавеси. Отломките на самолета са открити в морето 10 дни по-късно. Всички 102 души на борда са смятани за мъртви.

5 май 2007 г. - Самолет "Боинг 737" на кенийската авиокомпания "Кения еъруейз" се разбива при проливен дъжд малко след излитането му от Дуала, Камерун, за Найроби, Кения. Загиват 114 души.

15 април 2008 г. - Самолет "ДС-9", собственост на частната авиокомпания от ДР Конго "Хева бора", се разбива малко след излитането си от източния град Гома. Загиват 80 души, а близо 70 са ранени на земята.

11 юни 2008 г. - На летището в столицата на Судан, Хартум, самолет "Еърбъс" на суданските авиолинии излиза от пистата при кацане и избухва в пламъци Загиват 120 души.

20 август 2008 г. - Самолет "МД-82" (Макдонъл Дъглас) на испанската компания "Спанеър", излитащ от Мадрид за Канарските острови, излиза от пистата и се запалва. Загиват 153 души.

24 август 2008 г. - В Киргизстан самолет "Боинг 737", собственост на частната киргизка компания "Итек еър", се възпламенява на 2 км от международното летище "Манас" в района на село Джанги джер. Загиват 65 души.

14 септември 2008 г. - В Русия край град Перм, на около 1200 км източно от Москва, се разбива самолет "Боинг-737", собственост на дъщерната компания на "Аерофлот" - "Аерофлот-Норд". Загиват 88 души. /БТА/


Самолетни катастрофи

Самолетна катастрофа през 1978 | Ванга предсказва че всички са живи

Самолетна катастрофа през 1978!!!
Етикети : самолети, катастрофа, 1978, ванга, предсказания, всички са живи,
На 16 март 1978 г. става най-загадъчната катастрофа в родната гражданска авиация. По официални данни ТУ-134 с редовен полет София - Варшава се разбива в 13, 52 ч. край врачанското село Тлачене в коритото на река Бриша. Загиват всичките 73 души на борда. Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова и нейните момичета. Във фаталното возило е пътувала и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми.

Ударът в коритото на местната бара е бил гибелен за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите, близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа. От тук нататък обаче следват неяснотите. Най-странното е, че почти всички загинали в тази трагедия и до ден днешен се очаква да се завърнат.... .

Най-разпространена е версията, е че КГБ е отвлякъл хората за секретни опити. Мръсната поръчка била организирана от американския милиардер Арманд Хамър.

Самолетът бил отвлечен от полигон на остров Муруруа в Тихия океан за провеждане на опити с ядрени устройства и пасажерите били подложени на облъчвания с високи дози радиация.

Дни след катастрофата радисти от брегова база близо до Варна получили следната шифрована радиограма: „Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони. “ Бил е посочен и адрес във Варна, където да се достави получената информация. Когато морячетата отишли, разбрали, че там живеят родители на загинали в катастрофата край с. Тлачене гимнастички.

Само час след инцидента, в новинарската си емисия в 15 часа, белградското радио излъчило съобщението: „Авион с неопознаваеми знаци прелетя над територията на Югославия. “ И досега никой не може да каже нищо повече за тайнствената машина.
От 1990 г. започва ходенето по мъките на родителите, които пишат писма до всички възможни инстанции, за да се установят причините за мистериозната катастрофа. Дори опитите на комисията по човешките права към Великото народно събрание били напразни.

Според официалната версия „никой не е оцелял, самолетът се е разбил вследствие на повреда в елзахранването“.


Самолетни катастрофи

Самолетна катастрофа 1972 | Оцелели в Андите пекли човешко месо

Самолетна катастрофа през 19872 в Андите 1!!!
Етикети : Самолетна катастрофа, 1972, Андите, оцелели, пекли човешко месо, самолет, зима, 3500 м, падане,

Уругвайски младежи, оцелели при самолетна катастрофа в Андите, пекли от време на време парчета от труповете на загиналите си другари. Това разказва Карлос Паес - един от оживелите, в неотдавна издадената си книга “След десетия ден”.
Съдбоносното решение е взето на 23 октомври 1972 г. - на десетия ден след падането на самолета на височина 3500 метра, сред дълбок сняг. Същия ден оживелите разбират, че ги смятат за загинали и търсенето им е прекратено.
Машината “Феърчайлд” на уругвайските ВВС излита от Монтевидео на 12 октомври за Сантяго, в Чили. На борда са 45 души - ръгбисти от студентския отбор “Олд крисчънс”, техни приятели и роднини. Спортистите пътуват за мач с чилийския тим “Олд бойс”.
Поради лошо време самолетът каца в аржентинския град Мендоса. Оттам той излита за Сантяго на 13 октомври 1972 г. Половин час преди кацането, след грешка както на пилота, така и на диспечерите, машината се разбива.
На място загиват десет души. Ранените умират един по един. Когато търсенето е прекратено, живи са все още 26 души. Те решават да се хранят с трупове.
16 младежи оцеляват и са спасени на 72-рия ден от драмата.
Първата нощ след катастрофата бе същински ад. Трупове, хора със счупени крайници, сняг, непоносим студ, кръв. Някои започнаха да се побъркват”, пише в книгата си “След десетия ден” Карлос Паес, известен повече като Карлитос.
Някои от тежко ранените починали същата вечер.
Пилотът Хулио Сесар Ферадас постоянно молил да му дадат куфарчето с пистолета, за да се самоубие. Той умрял след два дни.
Оцелелите спели в запазената част от самолета. Като одеяла служели

ОБЛИЦОВКИТЕ НА СЕДАЛКИТЕ
Самолетна катастрофа през 19872 в Андите!!!
Младежите вярвали, че скоро ще дойдат да ги спасят.
За три дни те омели намерените на борда запаси от вино, ядки и шоколад. Постепенно всеки започнал да дава всичко от себе си за оцеляването на групата.
Рой Харли демонтирал седалките, за да има повече място за спане.
Адолфо Страук измислил как да си правят питейна вода. Огромни буци лед били разтапяни на слънцето в сгънати ламаринени листове, извадени от седалките. За бутилка служела топка за ръгби, от която бил изпуснат въздухът
Роберто Канеса, Густаво Сербино и Диего Сторм - студенти първи курс по медицина, помагали, с каквото могат, на ранените.
Помощта обаче все не идвала. На 23 октомври оцелелите чули по намерен сред останките на самолета джобен транзистор, че ги смятат за загинали и търсенето им е прекратено.
“В самолета влезе Густаво Николич. Беше слушал радиото и каза: “Имам добра новина - вече не ни търсят и ще зависим само от себе си”, разказва Паес.
Всички вече припадали от глад. Всеки тайно мислел как да си набавя храна. Пръв за ядене на трупове открито намекнал ръгбистът Фернандо Парадо, пише Карлитос Паес. Това станало същия ден - малко преди оцелелите да чуят страшната вест, че вече никой не ги търси.

“АЗ ЩЕ ИЗЯМ ПИЛОТА!”

изтърсил Нандо.
“Може би го каза от гняв към екипажа. И на мен ми мина през ум да се храним с човешко месо, но не посмях да го споделя”, разказва Карлитос.
Малко по-късно той споменал за думите на Парадо пред Адолфо Страук. “И аз, и братовчедите ми Едуардо и Даниел мислехме за това”, отвърнал Адолфо.
“Така ми стана ясно, че почти всички са мислели по този въпрос. След като разбрахме, че

СВЕТЪТ НИ Е ОТПИСАЛ

взехме решението”, спомня си Карлитос.
Пример дали тримата медици - Роберто Канеса, Густаво Сербино и Диего Сторм. Те отрязали парчета от труповете и ги донесли на другите в нещо като поднос.
“За съжаление тази участ се падна на нас тримата. Все пак трябваше да покажем на другите как да оцелеят.
“За мен не бе проблем, тъй като обожавах сурово месо. А и бях много гладен”, разказва Карлитос.
“Не знаех от чии тела ям. По-късно научих. Но това е единствената подробност, която сме се заклели да не разгласяваме”, пише Паес.
“Изядохме 20 души - имам предвид месото, а не костите”, каза той в интервю за “Труд”, публикувано на 27 ноември 2003 г.
ПОРЦИИТЕ ОТ ТЕЛАТА

били строго определени откъм грамажа. Живите яли загиналите в точно определено време на деня.
Единствен не вкусил от труповете Нума Туркати, и то само защото не можел да яде сурово месо. Той умрял, но не от изтощение. Един ден някой случайно го настъпил силно по крака. Образувала се гангрена и Туркати починал от нея.
Няколко пъти оцелелите дори пекли месото на загиналите, твърди Карлос Паес. Огънят бил пален с дъските от дървения под на самолета и парчета от картонен кашон.
На 29 октомври младежите били сполетени от нова трагедия. Самолетът бил затрупан от лавина, погубила седем души. Сред тях били най-добрите приятели на Карлитос - Диего Сторм и Густаво Николич.
19 души оцелели от лавината. Три дни те не могли да излязат от затрупания самолет. Така на 31 октомври Карлитос посрещнал 19-ия си рожден ден.
“На другия ден най-после успяхме да излезем навън. Тогава повярвах, че ще оцелея”, пише Паес в книгата си. До спасяването на групата обаче умират още трима.

ИСУС БИЛ НАДЕЖДА ЗА КАНИБАЛИТЕ
Самолетна катастрофа през 1972 в Андите 2!!!
Рискованото спускане от планините било подготвяно цял месец. Намерението било няколко души от най-здравите физически да се опитат да слязат и да уведомят, че горе в Андите спасение чакат 14 души.
Трябвало само снегът да почне да се топи. От октомври до декември, когато се разиграва драмата, в Южното полукълбо е пролет.
За слизане били избрани Фернандо Парадо, Роберто Канеса и Антонио Висинтин - и тримата ръгбисти.
От средата на ноември на тях били давани

ПО-ГОЛЕМИ ПОРЦИИ

от труповете на загиналите. Те спели на по-удобни места в останките от самолета. Карлитос Паес им ушил огромен спален чувал. Той бил направен от звукоизолационния материал на самолета.
Вместо игла и конец Паес използвал тел.
На тръгване Нандо се обърнал към останалите и казал: “Можете да разполагате с телата на майка ми и сестра ми.”
Майка му Еухения и сестра му Сусана загинали при катастрофата. Една от причините Парадо да тръгне надолу е, че не е искал да гледа как ще бъдат изядени най-скъпите му същества, смята Карлитос. “За щастие не стигнахме до тези трупове”, пише той.
Нандо извадил чифт детски обувки, купени преди фаталния полет за племенника му, и дал едната на Карлитос. “Ще се върна да я потърся”, обещал той.
Тройката тръгнала на 12 декември. Два дни смелчаците катерили близкия връх. Тогава обаче станало ясно, че взетите от тях порции от труповете

НЕ СТИГАТ ЗА ТРИМА ДУШИ

Затова Висинтин се върнал, като оставил дажбата си на другите.
Спускането било изключително трудно. Нандо и Роберто вървели с обувки за ръгби. За да не умрат от студ, навлекли по няколко пуловера.
Последните три дни Роберто бил на ръба на изтощението и страдал от силно разстройство. На 20 декември те видели река, спускаща се надолу, и тръгнали по нейното течение. Така двамата стигнали в селището Лос Майтенес.
На другия бряг на реката младежите видели трима селяни на коне.

ЗАПОЧНАЛИ ДА ВИКАТ ЗА ПОМОЩ

но онези не ги чували заради силния шум на водата.
“Маняна” (“Утре”), извикал единият конник и групата изчезнала.
На другия ден дошъл един от селяните - Серхио Каталан. Хвърлил на Нандо и Роберто молив и камък, около който била увита хартия. Върху нея оцелелите написали кои са.
Селянинът веднага се обадил в полицията. Властите помогнали на Парадо и Канеса, а на другия ден пратили хеликоптери за останалите.
Карлитос описва в книгата си дните на надежда високо в планините.
“Всеки ден слушахме радиото. Надявахме се да чуем, че са открити двама души, които твърдят, че са оцелели от уругвайския самолет.
На 21 декември Даниел и Едуардо Страук пуснаха транзистора много рано.
“Всички станции повтаряха дълго чаканата новина. Радостните ни викове сигурно са кънтели на десетки километри. Всеки искаше да вземе транзистора и лично да чуе вестта”, пише Карлос Паес.
След ден пристигнали два хеликоптера. Оцелелите били откарани в Лос Майтенес. Те посрещнали Коледа в Сантяго, а на 28 декември със специален самолет се върнали в Уругвай.
Същия ден те дали пресконференция в колежа “Стела марис” и тогава за пръв път

ПРИЗНАЛИ ОТКРИТО
Самолетна катастрофа през 1972 в Андите 3!!!
че се хранили с труповете на загиналите. С тази задача се нагърбил най-възрастният от отбора - Алфредо Делгадо.
“Когато дойде мигът, в който останахме без храна, решихме, че щом на Тайната вечеря Исус Христос е поделил сред апостолите тялото и кръвта си, ние трябва да направим същото - да вземем телата и кръвта като причастие помежду ни”, казал Делгадо пред притихналата зала.
След малко се разнесли възгласи “Браво”, спомня си Карлос Паес.
“Близките на загиналите напълно ни разбраха. Дори бяха горди, че част от нас са се спасили благодарение на телата на техните деца”, сподели Паес в интервю за “Труд” на 27 ноември 2003 г. Папа Павел VI поздравил оживелите, че са се държали като добри християни.
16-те оцелели са живи и до днес. Те се събират на всеки 22 декември - деня на тяхното спасение.

МАЧЪТ СЕ ИГРА СЛЕД 30 ГОДИНИ

Мачът по ръгби между уругвайския “Олд крисчънс” и чилийския “Олд бойс” все пак се игра. Това стана точно 30 години по-късно - на 13 октомври 2002 г.
През 1972 г. на път за Сантяго се разби самолетът с уругвайските спортисти.
В срещата през 2002 г. участваха оцелелите от самолетната катастрофа в Андите - дори и тези, които не са били част от отбора през 1972 г. Срещу тях се изправиха някогашните състезатели от чилийския тим.
Стадионът в Сантяго бе препълнен. На трибуните бяха спасителят на групата Серхио Каталан, както и чилийски полицаи и военни, взели участие в акцията.
Преди мача литургия в памет на загиналите отслужи папският нунций в Чили.
Срещата започна с минута мълчание. Тя бе символична и продължи само десет минути, като завърши наравно. Срещата бе наречена от агенция ЕФЕ “най-трагичният мач в историята”.
Въпреки че повечето състезатели от “Олд крисчънс” загинаха в Андите, отборът продължи да съществува, сподели пред “Труд” д-р Роберто Канеса - един от най-добрите му състезатели през 70-те години.
“Ние, които оживяхме, възродихме тима. В него се включиха други хора, които дадоха всичко от себе си. Станахме няколко пъти шампиони. Самият аз играх няколко години в националния отбор на Уругвай. Но след като завърших медицина, се отдадох на професията и зарязах ръгбито”, добави Канеса.
Днес той е най-известният детски кардиолог в Уругвай.
В началото на 90-те години Канеса дори се впусна в политиката. Той основа Синята партия и се кандидатира за президент през 1994 г. След като загуби изборите, докторът разпусна партията и продължи да лекува деца.


Самолетни катастрофи

Самолетни катастрофи


Самолетна катастрофа през 1972г.

Самолетна катастрофа през 1978г.

Най-големите самолетни катастрофи

ЕърБъс се разби в Индийския океан

Ирански самолет се разби

Самолет изчезна над Атлантика

Бермудския триъгълник

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Бермудски Триъгълник!!!Етикети : Бермудски острови, триъгълни, лоша част, смърт, мистерия,

Бермудски триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.
Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необиковени магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.
В научните среди са направени опити за обяснение на явленията, които са се случили в зоната на Бермудския триъгълник и които причиняват изчезването на морски и въздушни съдове. Съществуват няколко основни научни хипотези.
Едната от тях е свързана с географските характеристики на района, където се срещат студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение, като менят често своята скорост и местоположение. Това създава нерегулируеми вихри и чести мъгли, които притежават значителна сила и затрудняват движението на съдовете
Друга хипотеза е натрупването на метан, който се издига на повърхността и причинява водовъртежи. Вероятно е корабите да потъват и при появата или експлозията на големи газови мехури. Изпускането на метан може да повлияе и на прелитащите самолети, като образуването на метанови облаци води до недостиг на кислород.
Съществуват и теории, свързани с необичайни магнитни явления или генериране на инфразвук от морските вълни.
Много хора се изкушават да обяснят загадката на триъгълника с паранормални явления като например извънземни. Малкото завърнали се от триъгълника свидетелстват за т. н. електронна мъгла, която обърквала уредите им за навигация. Според Джон Куазар, американски мистериолог и специалист по паранормални явления, т. н. Ефект на Хъчисън е ключът към разгадаването на загадка. Този ефект е получен от Джон Хъчисън, физик-любител от Ванкувър, в 1978. На видео, заснето през 1994 се вижда как бутилка лети във въздуха и получена електронна мъгла. През 1998 Джон Никъл и екип от Института за изследване на паранормални явления на САЩ доказват, че кадрите могат да бъдат пълна измама.А други хипотези са, че там има нещо наподобяващо черна дупка, която поглъща почти всичко.
Бермудският триъгълник е онази част от територията на планетата, която традиционно се смята за най-ужасното, най-страшното и загадъчно място, където са изчезнали безследно множество самолети и кораби - повечето от тях след 1945 г. Теориите за причините са хиляди. Появи се обаче една хипотеза, която търси връзка между загадъчното място и Морето на дявола край Япония.
Един от най-забележителните случай е от 5 декември 1945 г.
Това бил обикновен ден за американските ВВС, базирани във Флорида. Опитният командир (с повече от 2500 летателни часа)Чарлз Тейлър оглавява мисия на 19-о звено. Задачата им била да излетят към Чикън Шоул, намиращ се северно от остров Бимини. Времето било чудесно, 5 триместни бомбардировача торпедоносци излетели и поели курс на изток, имащи на борда гориво за 5,5 часа. В 15:45 ч в командния център на авиобазата Форт Лодърдейл се получава първото странно съобщение от командира на ескадрилата: "Имаме аварийна ситуация. Очевидно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, повтарям, не виждаме земя!" Диспечерът ги попитал за координатите им. Отговорът силно озадачил всички присъстващи офицери: "Не можем да определим своето местоположение. Не знаем къде се намираме. Изглежда сме се заблудили." Диспечерът ги посъветвал: "Дръжте курс на запад!" Нямало как пилотите да пропуснат дългото крайбрежие на Флорида. Но следващата фраза била още по-смайваща: "Не знаем накъде е запад. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океанът изглежда различно!" Последните засечени думи на Тейлър били: "Под мен земя, пресечена местност. Уверен съм, че това е Кис…" По-нататъшната съдба на асовете е неизвестна.
Необичайните събития в зоната на Бермудския триъгълник са причина за възникване на множество легенди. Най-поразяващи обаче са разказите за съществуването на

изкуствени съоръжения на морското дъно
Бермудския триъгълник 4!!!
Жак Ив Кусто в книгата си "В търсене на Атлантида" цитира разказа на своя син Филип, който лично е изследвал изграден път на дъното на океана и бил убеден, че е дело на човешки ръце. Той казва: "Няма никакво съмнение, че само изкусни строители могат да издялат такива каменни блокове под прав ъгъл и да ги положат плътно един до друг. Блоковете са изготвени от материал, който няма нищо общо със скалните породи наоколо..."
Има една теория обаче, която сякаш съдържа в себе си повече смисъл - теорията за магнитните аномалии. Промените в показанията на компасите са явление, познато дори на начеващите пилоти и моряци. Компасът рядко сочи действителния север - Северния полюс. Обикновено той се ориентира към магнитния полюс, който е встрани. В много места отклонението е значим фактор, който трябва да се вземе предвид. В противен случай даден плавателен съд може да се окаже на стотици мили от мястото, където се предполага, че се намира.
Има два района върху повърхността на Земята, където компасът сочи истинския север - Бермудския триъгълник и една зона, югоизточно от бреговете на Япония, известна под името

Морето на дявола,

където също изчезват доста кораби. Между 1950-а и 1954 г. повече от 10 съда са изчезнали в Морето на дявола. При това големи товарни кораби, а не рибарски лодки. Само един от тях успял да подаде сигнала SOS. Продължителните търсения не открили никаква следа от хора или спасителни лодки. Разтревожено, японското правителство наредило районът да се изследва, но бил открит само един нов вулкан. Изригването му потопило един от изследователските кораби. Тогава властите обявиха района за опасен.
Военноморските сили на САЩ също са провели серия от секретни геомагнитни изследвания, като при тях били осъвременени много данни отпреди повече от 30 години. Акцент в тях е изследването на

теорията за "отслабване на свръзките"

Тя е дело на специалиста по електроника Уилбър Б. Смит, натоварен от канадското правителство да оглави през 1950 г. проучването на магнетизма и гравитацията в опасните места. Той открил в атмосферата зони, в които съществува явлението, наречено от него "отслабване на свръзките". Тези зони са с диаметър около 300 м и се простират до неизвестна височина. Те се преместват и изчезват, за да се появят в друго място. Смит установил, че полета с "отслабване на свръзките" често има там, където са ставали необясними катастрофи. Той изказва предположението, че докато върху повечето самолети тези зони вероятно не оказват влияние, някои самолети със специфична конструкция и размери могат да бъдат подложени на достатъчно силно въздействие. Възможно е тези сили да въздействат не само върху самолетите, техните компаси и радиопредаватели, но и да се

отразяват върху човешките сетива,
Бермудски Триъгълник 3!!!
като предизвикват виене на свят и загуба на чувство за ориентиране в пространството.
Други изследователи пък неотдавна лансираха тезата, че Бермудският триъгълник и Морето на дявола са само два от няколкото аномални района, пръснати по земното кълбо. Математици и инженери са открили 12 такива района, наречени "подли водовъртежи". Екипът твърди, че такива завихряния стават на Северния, на Южния полюс и на още 10 места в двете полукълба. Установено е, че всички те са на еднакво разстояние едно от друго и линиите, прекарани по глобуса от всяко завихряне до съседните му, образуват поредица от равностранни триъгълници. Учените все още не могат да разберат какво е значението на този модел.

---каре---
Бермудски Триъгълник 2!!!
Най-известното нещастие
Особена страница в летописите на Бермудския триъгълник заема удивителното произшествие с бригантината "Мария Целеста". На 7 ноември 1872 г. корабът потеглил под командването на капитан Бенджамин Бригс от Ню Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от 7 души, капитанът бил придружаван от семейството си. Корабът бил запасен с продоволствия за 6 месеца. "Мария Целеста" била изключително лека и маневрена. Условията за пътуване били великолепни, но бригантината така и не пристигнала в крайния пункт. Изчезнала. Открита е по-късно в близост до Азорските острови, плаваща с опънати платна. И без жива душа на борда. Цялото имущество и ценности на изчезналите хора били налице. Товарът на кораба бил непокътнат. И така, тайната на "Мария Целеста" остава неразкрита до днес.


Други интересни факти

Екстремофил


Етикети : Екстремофил, организъм, астробиология, Марс, пещери,

Екстремофилът е организъм, обикновено едноклетъчен, който вирее или изисква "екстремни" условия - т.е. над оптималните за растеж и размножаване на повечето от мезофилните земни организми.
Повечето екстремофили са микроби. Екстремофилията се наблюдава широко при рода Архея, но екстремофилите се наблюдават в множество различни генетични родове, както бактерии, така и археи. Въпреки, че термините архея и екстремофил понякога се използват като взаимозаменяеми, има много археи-мезофили и много бактерии-екстремофили. Освен това, не всички екстремофили са едноклетъчни. Примери за екстремофилни животни са помпейския червей, насекомото Grylloblattodea, ракообразният арктичен Крил и морската мечка.


Видове

Има много различни класове екстремофили, според средата която обитават и разликата със земните мезофилни организми. Това не е единствена класификация. Много екстремофили попадат в повече от една категория. Например, организми живеещи в горещите скали дълбоко под земната повърхност са и термофилни и барофилни.

* Ацидофил: Организъм виреещ при оптимална стойност на pH от или под 3.
* Алкалифил: Организъм виреещ при оптимална стойност на pH от или над 9.
* Барофил: Бактерии живеещи в среда, характеризираща се с високо налягане на газове и течности, синоним на пиезофил.
* Ендолит: Организми, живеещи в микроскопичните пространства на скалите, като например порите между сложни структури. Наричат се също и криптоендолити. Терминът включва и организми населяващи цепнатини, подводни слоеве и разломи, пълни с подпочвени води дълбоко в земята.
* Халофил: Организъм, изискващ среда от поне 2 мола сол, Натриева основа, за растеж.
* Хипертермофил: Организъм, виреещ при температури 80-121°C, като тези в хидротермалните системи.
* Хиполит: Организъм живеещ в скалите в студени пустини.
* Литоавтотроф: Организми (обикновено бактерии), чийто единствен източник на въглерод са въглеродният диоксид и неорганичното окисление (Хемолитотрофи от рода на Nitrosomonas europea. Тези организми могат да си доставят енергия от редуцирани минерални компоненти, като пирита, вземат участие в геохимичния цикъл и в ерозията на най-ниския земен пласт при почвообразуването.
* Металотолерант: Може да издържа в разтвор с високи нива на тежки метали като мед, кадмий, арсен и цинк.


Интересни неща

Живот на Марс І Има ли живот на Марс

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Марс, " червената планета ", четвъртата от Слънцето.От векове хората наблюдават този наш съсед и говорят за " извън земни ".С напредването и развитието на технологиите, започваме да виждаме признаци на живот.
В началото на ХХ век астрономите разглежадат Марс и решават, че виждат доказателства за общество, за цивилизация на " червената планета ".Тогава земляните се приготвят за контакт : " Ако има живот, какъв е той ?Тогава излитаме в Космоса за да разберем, приближаваме се до " червената планета " и пред нас изниква нова загадка.Там има всички жизнени елементи.Какво се е случило ? Къде са отишли всички ?Марс е един много изменчив свят, планетата ни подвежда.Според някой Марс е бил дом на древна цивилизация.Някои астрономи казват : на Марс е имало интелигентен живот и те са построили нещо, но все още няма доказателства.Навсякъде по Земята започва надпревара за най-великото откритие на света, скептици и вярващи се опитват да отговорят на вековния въпрос : Има ли живот на Марс ?

Ако планирате пътуване до Марс, ето няколко съвета, които ще ви помогнат да се подготвите за пътуването.I-во : Експедицията ще отнеме около 2 години и половина, включително около 2 месеца на борда на междупланетарен кораб, така че се пригответе.Планирайте провизиите си внимателно, вземете си много вода.В настоящият момент няма никаква вода на повърхността на планетата.Ще ви трябва и качествен скафандър и достатъчно кислород за дишане.И накрая, Марс е един път и половина по далеч от Сленцето, тя е студена планета, температурите падат до - 55 градуса по целзии, облечете се топло.

Въпреки тези технически подробности Марс е много интересно място, на нея се намира най-големият известен вулкан в Слънчевата система, великолепен голям каньон, и отнемащи дъха пустини.Онези които се интересуват от култура, задължително трябва да посетят известното лице.Знаем, че имате избор за това ви благодарим че избрахте планетата Марс.

Дори и без да сме стъпвали на Марс, знаем много за този далечен свят.Това което не знаем е : има ли живот ?Когато първите астронавти пристигнат на Марс, кого и какво ще намерят? Извънземните ще ги посещнат ли, или там няма да има никого? Любопитните искат да знаят има ли живот на Марс? Това е голям въпрос, фондаментален въпрос, защото така ще знаем дали сме сами във Вселената.

Dr.Chris McKay казва : ако отидем на Марс и намерим доказателства, че е имало или има живот, ще знаем че в Слънчевата система, два пъти се е зародил живот.Това ще е обедително доказателство, че Вселената е пълна с живот.
Откриването на живот на Марс, ще ни разкрие много и за нашето съществуване.

Dr.Penny Boston : на нашата планета има само 1 вид живот, въпреки голямото разнообразие.Ако разберем как на други планети се е зародил феноменът известен ни като живот, ще можем да разберем нашия вид по много по фундаментален начин.

Залогът е висок.Марс държи всички карти.

Ако искаме да намерим доказателство, трябва да отидем там.

Да се стигне до Марс обаче не е лесно.На астронавтите от Аполо им трябват 2 дни да отидат до Луната.А едно пътуване до Марс в едната посока, ще отнеме около 7 месеца.Марс обикаля 2 пъти по бавно Слънцето от Земята.Космическата мисия трябва да започне когато двете планети са най-близо една до друга.Вероятността мисията да се върне до Земята е малка и това е една от причините в мисиите до сега, да не са участвали хора.Точно това обаче иска да направи др.Робърт Зубрин от марсианското общество.Зубрин е инжинер с 15 години стаж в космическата индустрия и планира пътуване до Марс от 20 години.Той излиза с една много нестандартна идея.
др.Зубрин : каквото ни трябва, ще си го набавим от там.

Един от проблемите при една мисия до Марс, е теглото което ракетата трябва да отнесе до там и да върне обратно.Доктор Зубрин обаче предлага следното : да се вземат продукти само за пътуването до там, и останалото да се набави от планетата.

Др.Зубрин : За Марс ни трябват три неща : на първо място гориво, 2-ро вода, 3-то
кислород.Той притежава машина произвеждаща и 3-те.Ето как работи тя : марсианската атмосфера е 95 % въглероден двуокис, ще напълним реактора и ще го смесим с водород, при тази реакция се отделя или метан или въглероден оксид или смес от двете и вода.
Съединението на метана и въглеродния оксид може да бъде използвано като рекетно годиво за обратния път.

Др.Зубрин : можем или да използваме водата за пиене или чрез електролиза да я превърнем във водород и кислород.Можем да използваме кислорода за дишане или като горивен агент.Ето така работи машината, тя произвежда гориво, кислород и вода.

Така на ракетата ще има достатъчно място за храна, освен това изпълнението е лесно и не е само теоретично.Години на ред Зубрин работи с подобен на марсианския въздух и развива технологията.

Др.Зубрин: получаваме метан, въглероден оксид, кислород и ракетно гориво.Работи при това добре, отлично ракетно гориво, запалва безотказно.

Зубрин прави всичко това за да докаже тезата си.Настоящето мнение, е че е прекалено скъпо и опасно да се изпратят хора на Марс.Вместо това международната космическа общност по целия свят развива роботи и следователи.Зубрин смята, че роботите не са ефективни при полеви иследвания.

Др.Зубрин : Добре, да изпратим роботи на Марс, съгласен съм.Трябва да изпратим много роботи до Марс.Роботите могат да направят много открития, могат да ни донесът много информация, могат да разгледат повърхността на планетата и да набележат интересни места за изследване.Но няма да ни дадът отговорите, които търсим.Няма да ни кажат дали на Марс има живот.

Зубрин очаква ли да намери живот на " червената планета " ?
Др.Зубрин : ако погледнем трезво на нещата, Земята не би трябвали да е чак толкова спецялна.Щом като тук е възникнал живот, то живот ще възникне и при други подобни условия.Ако там има живот, ще го открием.

Може би има по лесен начин да разберем това.Отговорът може би вече е на Земята.Всяка година стотици може би дори хиляди извънземни идват на планетата ни.Повечето пристигат тихо и остават незабелязани, други навлизат в атмосферата с гръм и трясък.Това са метеоритите.От векове тези скали от небето се смятаха за интересна находка, която намираше място в местни музей и частни колекции.Информацията, която носят те обаче е толкова ценна, че днес научната общност изпраща екипи да ги събират.Въпреки, че метеорити падат навсякъде по Земята, едно от любимите места за събиране на метеорити е Антарктика.Всяка година много учени вземат живота си в свой ръце и тръгват към " Замръзналия континент ".Екипите извършват систематично претърсване на ледената повърхност и дирят тъмни форми на фона на синьо-белият лед.На една такава експедиция е открит метеорит, който разтърсва научната общност.

Екипът е изпратен в космическия център Джонсън Хюстън.Тъй като там НАСА пази извънземните.84001 или метеорит Алън Хилс.Странният зелен камък се пази под строга карантина.Той е обработван, изследван и настоичиво разпитван къде е родният му дом.След 10 години учените най-накрая научават истината, камакът е от Марс и крие една тайна.

" Днес камък 84001 ни говори през милярди години и милиони километри и ни казва, че вероятно там има живот ".Какво ни разкрива камъка ? По късно ща научим това.
Може би най-доброто доказателство, че на Марс има живот не е скрито в извънземен камък.Някои хора вярват, че това доказателство ни гледа право в лицето.
Ричард Хоугланд посвещава живота си в изследване на снимките, които от орбиталните сателити на Марс.Системи за наблюдение, които обикалят " червената плането " повече от 30 години.На първите снимки от 76 година, на повърхността на планетата Хоугланд вижда нещо невероятно.
лицето на Марс!!!Ричард Хоугланд : Погледнах ги и възкликнах : боже господи.Това нещо беше симетрично пропорционално, приличаше на статуя.Хоугланд говори за тази забележителна снимка.На нея се вижда, прилична на лице структура.Хоугланд смята, че вижда и още нещо, други структури около нея разрушени от времето.Той решава, че гледа руини на мономентален град.
Хоугланд : Беше зловещо, приличаше на снимка на пирамидите на платото Гиза от въздуха.Мястото прилича на церемонялен комплекс с огромно подобно на свинкс създание в центъра, вперило поглед в космоса от пясъците на Марс, на хиляди километри от нас.Някой е бил там, и е оставил най-доброто на което е способен.
Очевидно е, че към теорията на Хоугланд, много хора се отнасят скептично.
Колкото и да е невероятно твърдението, че на Марс е имало интелигентна форма на живот, не е научна фантастика, а научен факт.В ранните дни на човечеството Марс гори с блед червен пламък сред нощното небе, и някои хора са смятали, че това е могъщ Бог, естествено богът на войната.Когато обаче астрономите използват едно ново приспособление наречено телескоп, те виждат че светлините в небето са плането подобни на нашата.Това значи, че може да има други цивилизации, в други форми на живот някъде там.Марс става звездата в тази теория, благодарение на италянския астроном Джовани Скиапарели.През 1977 г. Скиапарели насочва телескопа си към марсианската повърхност и вижда канали.Това са естествени корита на реки, но думата е преведена като канали и предполага човешка намеса.Това оказва голям ефект върху всички.Само няколко години по рано човешките инжинери завършват великолепният Суетски канал.Той променя природата и географията като свързва Средиземно с Червено море.Смята се за най-новото чудо на съвременния свят.Независимо дали скиапарели смята каналите за изкуствени или естествени самата дума възпламенява въображението на хората.Ако на Марс има канали, които се виждат от Земята, те сигорно са построени от много интелигентни същества.Този слух се подхлажда от американския астроном Пърсивал Лоуел.Лоуел е високоуважаван мъж, който обожава астрономията.Той е очарован то каналите на Марс и по цяла нощ наблюдава " червената планета ".Лоуел вярва, че вижда един умиращ свят, набразден от изкуствени канали." Може би " пише той, създанията остават без вода, и строят напоителна система, която обикаля планетата.В края на ХХ век идеята, че на Марс има живот влиза във всички медии.Заглавие на Ню Йорк Тайм от 1911 " Марсианци строят два огромни канала за две години ".Смята се, че марсианската цивилизация е по напред от нас в еволюцията си, и за всички земни нации Марс се превръща в надежда и страхове за собственото им бъдеще.В един руски филм от 1924г., на Марс има революция на пролетарята и накрая на планетата се установява кумонизма.Много хора смятат, че Марс умира и че е само въпрос на време марсианците да се свържат с нас.Някои твърдят, че това вече се е случило, чрез още една нова технология Радиото.Астрономът Сет Шостак разказва историята.

Шостак : Всичко започна с радио пионерите и най-вече с Никола Тесла.
Един от най-добрите електро инжинери на всички времена.Той пръв заявява, че някой от друга планета се опитва да привлече вниманието ни.През 1899г. Тесла експериментира с електрическо изобретение, което деиства като голяма антена и забелязва нещо странно.Повтарящи се сигнали коренно различни от сигналите, които долавя от бурии и други земни шумове.

Шостак : съвсем естествено е да предположи, че това са сигнали от интелигентни същества.Тесла е вярвал, че само радиопредавателите излъчват радио сигнал.Решил е, че ако е чул нещо, то някой трябва да го е излъчил.

Тесла обаче греши, както Шостак често обяснява седмичното си радио шоу.
Шостак : не знаем със сигорност, какво е чул Тесла, но вероятно е било силно подсвиркване.При бурия светкавиците произвеждат естествени радио вълни, които се изкривяват от атмосферата, при разпространението си около земята, и издават подобен на подсвиркване звук.

Съвременната наука може да има обяснение, но Тесла много изпреварва времето си.Идеята за изпращане на сигнали от една планета на дурга, вдъхновява много ентосиасти, и те започват да търсят сигнали от космоса.

Шостак : Мъж на име Дейвид Тод осъзнава, че през 1924г. се открива добра възможност да долови сигнал от Марс.През тази година Марс и Земята са възможно най-близо една до друга.Той моли всички да спрът да предават за по 5 мин. на всеки 2 часа, така че хората с подходящо оборудване, включително и военните да търсят сигнали от Марс и други планети.

Какъвто и да е бил сигналът, хората учевидно не го улавят и тогава марсианците стават лоши.През 1938 г. По радиото съобщават : Извънредни новини Марс... " Марс атакува, това се оказва измама, въображаема радио пиеса върху книгата на Уелс " Война на световете ".Много хора обаче мислят, че Земята е под непосредствена заплаха от нападение.

Шостак : Това е напълно логична реакция, в края на 30-те на Земята в действителност се води война.Хората сякаш учакват враждебни сили да дойдат и да завладеят Земята.

И те наистина идват марсианци, големи и малки пристигат от небето и се приземяват в киносалоните.Някои приличат на насекоми, други са подозрително човекоподобни, но с различни форми и размери.Носят лазерни оръжия, изпарители, смъртоности лъчи и смъртоносни целувки.Искат злато, оръжия, земни жени и човешка кръв.Едно е сигорно, рядко са приятелски настроени.Започват да постъпват доклади за летящи чинии от Сан Франциско до Тимбукту и извънземните започват да отвличат хора.Сякаш целия свят полудява по извънземните.Въпреки всичко тези въображаеми събития поттикват хората да направят една голяма крачка напред.За 8 години САЩ построява ракетна площадка и изпраща хора в Космоса.Може би сме искали да занесем демокрация на комунистите на Марс.Всъщност стигаме само до Луната.На Луната няма живот и сигурно ще кажете, че щом ние можем да летим в Космоса, то сигурно и извънземните форми на живот могат да извършват междупланетарни полети.Но какво става с Марс?С усъвършенстването на технологиите изпращаме робот да изследва " червената планета ", той се приземява успешно.След като каца, роботът включва камерата и най-накрая виждаме Марс.Не е това, което очакваме!

Шостак : Какво разочарование, векове на ред вярваме, че на Марс има живот, има градове, има канали но в действителност се оказва, че това е една ужасна и мъртва планета.

По телевизиите съобщават : " Дами и господа, със съжаление ви съобщаваме, че на Марс няма живот ".А така ли е ?Днес може да няма, но ако вярваме на Ричард Хоугланд " червената планета " е била дом на великолепна цивилизация.Хоугланд е главен иследовател към " Ентърпрайс мишън ".Свободна организация на иследователи, учени и ентосиасти.Години на ред те се опитват да докажат теорията си.За Хоугланд всичко се свежда до следното :

Хоугланд : Ако трябва с 3 думи да обедя учените, че наистина е имало древна цивилизация на Марс, то те ще бъдат въпрос на геометрия.

Да вземем лицето, което през 1976 г. снима космическа станция " ВаиКинг ", НАСА твърди, че това е естествено скално образование, но Хоугланд не е съгласен.

Хоугланд : разгледайте пропорциите, къде е устата, къде е ностът, къде са очите.Те съвпадат с пропорциите на статуите и изображенията на човешки форми от преди хиляди години.

Хоугланд открива сложна геометрична между различните структури разположени около " лицето ".Хоугланд твърди, че този регион наречен Сидония е подобен на древните церемонялни комплекси на Земята.

Хоугланд : има хоризонтални проекции, паралелни линии, линеарност.Всичко структури имат някаква геометрична връзка с " лицето ", както и с другата масивна структура по доло.

За да докаже теорията си Хоугланд и колегите му предлагат серия компютърни програми за анализ на картината и търсят неща, които не се връзват с околния пейзаж.Лижето и още две друго структури се смятат за аномалии и предполагат някаква намеса.Ако е имало цивилизация, какво се е случило?

Хоугланд : Тук вече става интересно, и тук границата между науката и въображението се размива.За съжаление нямаме доказателства.

Защо НАСА не се занимава с това ? Според Хоугланд правителството не казва всичко.

Хоугланд : Според мен крият нещо, това е конспирация но според тях не е конспирация, а политика.

Но защо ?Според Хоугланд истината се крие в загадачния доклад на НАСА до правителството от 1960 г.

Хоугланд : в една част НАСА загатва, че са открили извънземна форма на живот.Докладът препоръчва, ако намерим доказателства за съществуването на извънземни, те да бъдат запазени в тайна.Тъй като могат да унищожат цивилизацията ни.

Според НАСА срещата с по напреднала в технологично отношение извънземна цивилизация, би била пагубна.Нима правителството крие информация за извънземните за да предпази човечеството?Това е само предположение, докладат предлага единствено да бъдат направени още проучвания, няма нищо злокобно.Според Шостак теорията за конспирация на Хоугланд има голям недостатък.

Шостак : Ако извънземните са тук и са по напреднали от нас и са зле настроени към хората, тогава няма да има значение, какво ще направи правителството нали!Всеедно Пами да срещне Годзила.

И това го казва човек, който вярва, че има живот в Космоса.Шостак работи за организация според, която освен че има и други форми на живот, те са технологично напреднали." Алън Телескоп Рей " построена и потдържана от калифорнииския университет Бъркли и институт Сети.Сети на английски е съкращение на търсене на извънземен разум.Колкото и да е невероятно, Сети е изцяло научна операция ръководена от астрофизици, инжинери и планетарни учени, целта им е проста :

Шостак : Много е лесно да се изпрати сигнал в Космоса, това е факт.Може да има хиляди, милиони и дори повече общества, които да изпращат информация от една звездна система до друга.

Сети подслушва Вселената и се опитва да олови сигнали от други цивилизации.Използват много чуствителни радио приемници, които сканират систематично милярдите звездни системи в нашата Вселена.Всеедно въртите радиостанциите докато пътувате из провинцията но в космически мащаб.

Шостак : Не търсим някакъв точно определен сигнал.За да уловим съобщение ни трябва друга технология, която още не сме построили и няма да построим докато не направим връзка с тях.Търсим сигнал, който ще ни обеди, че са включили предавателя си.
Може да изглежда, че търсят игла в копа сено, но астрономията направи голяма крачка напред в идентифицирането на звездите и планетите извън слънчевата система.Това плюс постоянно развиващите се технологии позволява на Сети да извършва по прецизно търсене.Мотивът е стар като самото човечество.

Шостак : Опитваме се да намерим доказателство, че сме част от една по-голяма картина.Не сме полудели химични съединения на един малък свят в ъгъла на една невзрачна Галактика в огромната Вселена.

Въпросът е за 1 млн. долара.Сети успява ли да усъществи контакт ?

Шостак : През 1997 г. уловихме сигнал с един телескоп в западна Вирджиния, който изглеждаше истински.Всички се залепихме буквално за компютърните монитори да не изпуснем нещо.

Сигналът е точно това, което Сети търси.Той е с много тясна честота, а това е важно, защото природата произвежда много радио вълни от различни точки.Този сигнал обаче идва от точно определено място в Космоса.Цяла нощ учените са на нокти и се опитват да открият източника.

Шостак : Осъзнах, че от този ден нататък светът вече няма да е същия.Бях много нервен, защото незнаех какви ще са последствията.
Отнема им 3 дни за да идентифицират сигнала, оказва се че не е от извънземни.

Шостак : Случайно сме уловили сигнала на европейския сателит Сохо, просто антените са го прихванали.Това много ни разочарова.

Експертите от Сети все още не са намерили доказателства за извънземен разум.

Шостак : До този момент можем да кажем, че нямаме доказателство за каквато и да е форма на живот, интелигентна или не, отвъд пределите на Земята.

А какво знаем за Марс ? Освен марсианските мономенти сигорно си мислите, че след 30 години наблюдение доказахме само, че най-близкият ни съсед е мъртъв.В действителност обаче на Марс може да има живот.Въпросът е във водата.Крис Макей от НАСА е заинтригуван от снимките на ВайКинг през 1976г., на които се вижда само гола повърхност.

Крис Макей : имах чувството, че лампите са запалени но няма никого в къщи.

Макей говори за явление, което той нарича " призрак на водно минало ".Той ни води в пустинята Мохаве за да обясни :

Крис Макей : Днес тук няма вода но биологията, повърхността на земята сочаи, че тук е имало вода.Същото е и на Марс.Виждаме сухи корита има езера и реки.Днес там няма вода но някога е имало.Това е доказателство, че на Марс е имало вода, а водата ни интересува от биологическа гледна точка.

Въпреки, че в Мохаве пада по 130 мм. дъжд на година, др.Макей използва пустинята като безводна област и провежда експерименти за да докаже теорията си за Марс.Очевидно живот може да вирее в тези условия.

Крис Макей : Намираме микроскопичен живот, микроскопични водорасли, които са оцелели при тези условия

Др.Макей не твърди, че на Марс живеят пустинни водорасли но според него там преди е имало живот.

Крис Макей : Кой марсиански организъм би оцелял, ако на Марс някога е имало вода но един ден планетата се е превърнала в пустиня.

Микробите!Доктук с теорията за марсиански чудовища.Микробите обаче затварят кръга.Според някои учени вече имаме доказателства за живот на Марс, и те се крият в мистериозния марсиански метеорит.Оказва се, че марсианските много приличат на нашите микроби.Мисията до Марс през 1976г. е триумф на съвременното изследване на космоса.Освен това събираме информация, която можем да използваме за изучаването на извънземните посетители, неидентифицираните обекти на Земята.

Крис Макей : Има метеорити, които стотици години знаехмте, че са метеорити но не знаехме, че идват от Марс.ВайКинг измерва газовете в марсианската атмосфера, учените изследват газовете в метеоритите и остановяват, че са едни и същи.

Как марсиански камъни са попаднали на Земята?Учените смятат, че е експлозия.Вероятно причинена от сблъсък на астероид с Марс и истрелял камъни от планетата в Космоса.Метеоритите обикалят слънчевата система и ако извадят късмет, някои от тях биват привлечени от гравитацията на синьо-зелената планета Земя.Какви са шансовете?За ученият от НАСА др.Еверет Гипсън това е началото на забележително пътуване към истината.

Еверет Гипсън : За да има живот, трябва да има вода, трябва да има въглерод, енергиен източник и трябва да има биологически прицеси.Тези 4 елемента съществуват в марсианските метеорити.Има условия за живот на Марс или поне е имало.

Екипът от НАСА е на крачка да го докаже.Благодарение на метеорита 84001 от Марс.

Еверет Гипсън : 600 млн. години след като този камък се е сформирал на Марс, там е имало вода, тя е била наситена с въглероден двуокис от марсианската атмосфера, водата се изпарила а карбонатът е останъл.

Метеоритът потвърждава, че на Марс е имало вода.Има и още нещо!!

др.Гипсън : Карбонатът съдържа органична материя, карбонатите са съдържали железен оксид или магнетит.

Тук на Земята магнетитът и най-вече магнитните кристали се произвеждат от микроскопичните форми на живот.Сега вече стана интересно.С помоща на най-силния микроскоп учените иследват пробата още по отблизо и остават изненадани.Забелязват минятюрни подобни на червеи структури.Това ги въодушавява но трябва да внимават.

Др.Гипсън : Има едно обяснение, което е биологично обосновано.Това може да са сигнатурите на жизнен процес.

Това доказва ли, че на Марс има живот?От момента в който оповестяват откритието започва спор.Критиците твърдят, че карбонатите, органичната материя и магнитните кристали могат да бъдат обяснени и чрез небиологични процеси.Някои вярват, че минятюрните частици са матерял използван за иследване на пробата в лабораторията.Други изтъкват, че камакът може да е бил зареден по всяко време, все пак е лежал хиляди години на Земята.Въпреки това намирането на древната марсианска бактерия, говори в полза на теорията за живот на Марс.Ако някога Марс е била по-топла и по-влажна планета и е имало ранна форма на микробен живот дали той е оцелял, еволюирал, строил паметници като египтяните, интересна но не много вероятна идея.На Марс има суша радиация и ниски температури.Как е възможно нещо да оцелее в тези условия ?Може би обаче подценяваме природата на самия живот т.е. на микробния живот.Колкото и да е невероятно астробиологът Пени Бостън търси живот на Марс, дълбоко в сържето на тъмнината.

Бостън : Търсим това, което астробиолозите наричат екстремофили.Това са организми, който живеят в много сериозни условия.

В последните години учените откриха упорити микроорганизми, коите живеят при изключително сурови условия.Ако ги има на Земята, защо не и на Марс?

Бостън : Ако опознаем достатъчно организмите, които живеят при трудни условия на Земята, ще знаем какво да търсим на Марс.Подобни марсиански организми може би живеят на Марс, в някои подобни на Земните пещери например.

За да разбере дали е така др.Бостън създава марсианска биосфера.В нея поставя микроскопични земни форми на живот и ги подлага на условия, които вероятно съществуват на Марс.

др.Бостън : Подложихме ги на висока ултравиолетова радиация и марсиански температурни цикли.Подложихме ги на много ниски нива на въглероден двуокис със само около една десета от гъстотата на земната атмосфера и ги тествахме при тези условия.

За сега тя е изолирала 36 вида различни организми, които се чувстват добре при тези условия.Поне на теория животът може да оцелее и при трудните условия на Марс.Но има един проблем.

Др.Бостън : Едно нещо знаем със сигорност.И то е, че всички форми на живот на Земята се нуждаят от вода.Не знаем дали това важи и за другите планети.Смятаме обаче, че където има живот има и вода.

Този факт помага на учените през 21 век да преразгледат стратегията си в търсене на живот на Марс.Др.Джим Гарвин е главен учен към космически център Годарт.И ветеран на програмата на изследване на Марс към НАСА.

Др.Гарвин : НАСА използва фразата " следвай водата ", ако следваме историята изобилието на вода е добър начин да намериш нещо толкова трудно за намиране, като форма на живот.

Вече знаем, че в миналото на Марс е имало вода, и днес има резервоари от лед в полярните шапки.Чрез технологии за дистанционно сондиране, НАСА открива доказателства за съвременен цикъл на водата.

Др.Гарвин : Открихме десетки, хиляди канали по които се е процеждала течност вероятно вода, в близкото биологическо минало.

Откриват също, че Марс има голям подземен резервоар от лед, който заема около 30% от планетата.

Др.Гарвин : В резервоарът под повърхността може да има течни зони.Може да има течност под ледените шапки, може да има течност на стотици метри под повърхността.Това говори за съвременен цикъл на водата на Марс.

А където има вода може да има и живот.По въпроса за водата др.Гарвин е оптимист.

Др.Гарвин : Липсата на живот на Марс, в абсолютно всички аспекти на тази дума възможност ли е? Не смятам така.Всички елементи и първоначални условия, които са съществували на Земята ги е имало и там.И така, къде се разделя историята на двете планети ?

Това кара международната космическа общност да вземе Марс на прицел.През последните 30 години се изпращат дозина мисии." Червената планета " обаче се превръща в нещо като Бермудския триъгълник.Две трети от мисиите завършват с провал.Предвид опасностите и големите разходи, планирането за човешка мисия е отложено с десетилетия.Др.Боб Зубрин обаче не се отказва от мечтата си.

Др.Зубрин : НАСА смяташе да изпрати хора на Марс до 1981г., планът беше реалистичен, трябваше да отидем там преди 25 години.

Боб Зубрин е президент на марсианското общество, коалиция на учени от всички сфери на международната космическа общност.Обществото обира пред конгреса, НАСА и правителството от години, твърдо решено иследването на Марс да не спира.И Зубрин се упражнява.Марсианското общество строи жилищни модули, симулирайки условията на Марс в пустините на Юта и остров Девън Канада.

Др.Зубрин : На тези станции правим нещо като операционно иследване.Опитваме се да разберем, какви полеви тактики и техники са най-одачни за Марс, и какви технологии ще са най-полезни за екипа.

Зубрин цели много повече от едно пътуване до там и обратно.Той иска да колунизира планетата.

Др.Зубрин : Отиваме на Марс, защото там има всички необходими източници за живот и един ден може да стане дом на човешката цивилизация.

За Зубрин Марс е новата граница.

Др.Зубрин : Независимо дали е имало, независимо дали има живот на Марс, там живот ще има и това ще бъдем ние!!

Зубрин не е единствения, който има планове за " червената планета ".Др.Крис Макей има друга идея.Да стимулира сформирането на биосфера

Др.Макей : Ако отидем на Марс и открием, че няма живот то предлагам да се нанесем.

Първата крачка ще бъде да затоплим планетата.

Др.Макей : Знаем как да направим това, правим го със Земята.

Като внесем безвредни парни газове в марсианската биосфера, ще предизвикаме химична реакция.

Др.Макей : Ще разтопим леда, ще върнем атмосферата и ще възстановим условията, които е имало на Марс преди милярди години.

Добре, но ако ще живеем там ще ни трябва кислород.Крис Макей е помислил и за това.

Др.Макей : Сианобактериите, това е вид едноклетъчно водорасло, което има дълга история на Земята.Това са били първите организми, които произвеждат кислород.Могат да направят същото и на Марс.Ще ги изпратим на Марс, и ще ги помолим да променят света.

Сианобактерията променя светове.

Др.Макей : Това са малките зелени човечета, те не са хора но са малки и зелени.

Но чакаите забравихме пирамидите, предполагаемите следи от древната марсианска цивилизация.Ако онези които са построили лицето се върнат?
Марс, възможно ли е загадачното лице от хълмовете на Сидония да е доказателство за изгубена цивилизация?

По ирония на съдбата може би ще разберем истината на световната конвенция по научна фантастика в Южна Калифорния.Не търсим марсиански строители, а астронома Фил Плеит.Той е учен и мисията му е да даде на участниците необходима доза научни факти.Днес ще говори за лицето на Марс.

Фил Плеит : Нека си изясним нещо, говорим за камък приличащ на лице и приликата дори не е и добра.

Фил Плеит е автор на " Лоша астрономия " книга, която развенчава така наречената псевдонаука.За него отговорът на тази марсианска загадка е елементарен.

Плеит : Това е пареидолия, това е склонността да виждаме лица в различни структури.Случва се постоянно.Имаме много примери на Земята.Веднъж видях Ленин на завесата на банята, беше обикновено мокро петно но приличаше на Ленин.

Какво е обяснението? Едната причина е да виждаме лица в различни структури, е че това е инстинкт за самосъхранение останал от бебешка възраст, кротките и тихи бебета често биват изоставяни.За да привлече вниманието на майката, бебето търси човешко лице и гука очарователно.Каквато и да е причината Фил Плеит смята, че не винаги можем да вярваме на очите си.

Плеит : Мозакът не харесва случаините структури, той търси някакъв образ в хаотичните фигури дори и такъв да няма.В множество точки можете да видите глава, дори и Иисус, просто мозакът ви се опитва отчаяно да види нещо смислено.

Ако разгледате марсианската повърхност ще видите множество лица.Според Плеит това са лицеподобни структури а не мономенти на древна цивилизация.Ричард Хоугланд водещият застъпник на теорията за мономенти на Марс не приема това твърдение.Той настоява, че теорията му не се базира единствено върху лицето.

Хоугланд : Занимавам се с тези образи вече почти 30 години, искам да докажа че на Марс е имало интелект, и че са построили нещо.Предвид геометрията на Сидония шансовете това да са случаини образования са трилион към едно.Според всички известни науки при такова съотношение вероятноста лицето да е истинско е относително голяма.Това е истинско.

Добре да питаме учените.Ученият от НАСА Джим Гарвин има какво да каже за геометрията.

Гарвин : Геометрични структури могат да съществуват навсякъде.Има безкраен брой различни, геометрични структури между различни елементи.Твърдението, че има само една структура в този определен регион е неприемливо за мен и научната общност.

А интересните пирамиди и възвишенията?Те са дело на вятъра твърди Гарвин.

Гарвин : Ако един сезон вятъра духа в една посока, другия сезон в друга, другия сезон в трета, какво ще стане ?С времето ако вятъра продължи да духа така, ще се получи хълм, висок колкото 10 етажна сграда с пирамидална форма.

Подобни естествено сформирани структури има сред дюните на египетската западна пустиня.Накратко според доктор Гарвин, Сидония е естествено сформиран пейзаж.Но какво мисли той за лицето ?

Др.Гарвин : Като гледам снимката виждам ясно изразена релефна форма, хълм с голяма височина подобен на хиляди други на Марс.

Доктор Гарвин твърди, че една двуизмерна снимка не доказва нищо.За да анализира структурата, той създава триизмерен образ на релефа, което комбинира топогравската информация с двуизмерна снимка с висока резолюция на мястото.Сега той вижда лицето сякаш го наблюдава от хеликоптер.От тази височина свинксът се слива с пейзажа, няма очи, няма оста забележителното в него е само, че е от друга планета.

Др.Гарвин : Можем да го разгледаме по много начини, най-логичният е че е естествено сформиран.Това е традиционен научен подход.

Само още едно нещо.Защо НАСА не изпрати един от роботите си да го разгледа?Предвид много разходи и големият риск, при приземяването на Марс, мястото трябва да бъде внимателно подбрано и съобразено с научните приоритети.

Др.Гарвин : Защо това да е приоритет?На този въпрос си отговорете сами.Ние търсим корените си и началото на живота във Вселената.За сега няма доказателства, че " лицето " ще ни даде тези отговори.

Трябва сами да решите.Дали да вярвате на магията на древните мономенти, или на съвременната наука.
Марс, от векове " червената планета " ни кара да гадаем.Първо тя е дом на напреднала цивилизация, и на марсианските нашественици от филмите.Второ е студена, суха и мъртва планета.Сега възниква възможността там да има живот благодарение на загадачния метеорит и предположението, че някога на Марс е имало вода.Имали живот на Марс ?

Фил Плеи : Според мен няма да намерим живот, няма доказателства, така че няма да заложа къщата си за това.

Желанието да знаем все повече и повече ни кара да търсим, къде е мястото ни във Вселената.

Др.Гарвин : Ние живеем в Космоса, ние сме една малка частица сред огромното пространство.Колкото по добре разберем историята на живота в слънчевата система, толкова по добре ще разберем живота и съдбата си.

Минаха 30 години откакто човек стъпи на друга планета.Ако иследването на Космоса стане реалност, може би ще доиде време и за Марс.

Др.Шостак : Има моменти в историята, когато човек има възможност да направи нещо велико, това поколение има възможност да докаже дали сме сами.

Това е нещо, което просто трябва да разберем.

Др.Макей : Ако претърсим Вселената и не намерим доказателство за живот, то ще е ясно, че живота на Земята е уникално явление.В този контекст приносът на Земята като част от Галактиката и от цялата Вселена е самият живот.

Сами в необятният Космос.И най-лошите марсиански кошмари са за предпочитане пред галактическата самота.Едно е сигорно, надеждата да намерим живот в Космоса лежи върху най-близката ни планета - " червената планета " , забележителният ни съсед, който наричаме Марс.


Снимки на Марс

Хамелеон живее в устата на змия

Хамелеона Kinyongia magomberae!!! В Африка бе открит нов вид хамелеон, който живее в устата на змия, съобщи Daily Mail.Миниатюрният гущер излязъл от устата на змия, която д-р Андрю Маршъл от Йорксия университет, Великобритания, обезпокоил в гората Магомбера в Танзания.Британският учен изследвал популацията на маймуните в застрашената от изчезване гора, когато се натъкнал на змията.Когато влечугото се опитало да се измъкне, изплюло хамелеона...Прочети повече..

Висока температура | Пожар в кръвта

Висока температура!!!Когато градусите се повишат заплашително, не бързайте да ги сваляте, съветват лекарите...Прочети повече..

Масов канибализъм в древността

Черепи!!! Археолози откриха редки данни за " масов канибализъм " в гробище отпреди 7000 години в Югозападна Германия, съобщи...Прочети повече...

Доматите се оказаха месоядни

Домати!!!Ботаници от лондонската градина " Кю Гардънс " откриха, че доматите са насекомоядни растения, съобщи ...Прочети повече...

Откриха 4 нови вида раци

Крабове!!!Биолози от Националния център по океанография в Саутхемптън, Великобритания, откриха в колекцията на Националния музей по естествена история във Вашингтон образци на нови видове раци от семейство Lithodidae...Прочети повече...

Сключваме бракове с роботи ?

Real Doll!!!Забравете изкуствените крайници, кожа или очи, на хоризонта се задават изкуствени съпруги, пише Washington Times.До 50 години хората ще започват да сключват бракове с роботи, смята изследователят...Прочети повече...

От уиски махмурлукът е по-тежък от колкото от водка

Чаша уиски Консумацията на уиски ще има като ефект по-тежък махмурлук, отколкото пиенето на водка, сочат данните от проучване на американски учени, предаде Би....Прочети повече...

Експедиция ще лети до астероид като в Армагедон

Космическия кораб Орион!!! Благодарение на усилията на НАСА и на самолетостроителния гигант Lockheed Martin американска експедиция ща полети към астероид също както във филма Армагедон, съобщи ИТАР-ТАСС.В бъдеще пилотираният космически кораб " Орион ",....Прочети повече....

Свръхмасивни черни дупки в Космоса

През март 2000 година, двама астрономи направили необикновенно откритие.Откритие което щяло да преобърне представата ни, за това, как е създадена Вселената. Тези времена в астрономията повече няма да се повторят.Въздухът е пробит от нови открития и идеи.Това което открили....Прочети повече...

Вода под ледовете на Марс

Червената планета!!! Учени от Германския аерокосмически център са установили, че под ледената покривка на Марс по всяка вероятност има вода в течно състояние, съобщи...Прочети повече...

Страните от Персийския залив

Жителите на страните от Персийския залив могат да си позволят всякакъв лукс.В нито един друг край на света не могат да се видят толкова ролсройси. Икономическата карта на държавите от залива е монотематична и показва изключително енергийни ресурси.Разработването на залежите от...Прочети повече...

Клеопатра

Египтяните вярват, че смъртта от ухапване на змия те прави безсмъртен.Клеопатра не живяла вечно, но легендата за нея е жива и до днес, повече от 2000 години след смъртта й.С гръцко-македонски произход, Клеопатра се слави като първата в семейството си научила египетски език през тяхното 300- годишно властване над тази страна...Прочети повече...

Моцарт помага на недоносени бебета

Младия Моцарт!!! Музиката на Моцарт помага на недоносените бебета да наддават по-бързо на тегло, като забавя метаболизма им, съобщиха израелски специалисти...Прочети повече...
eXTReMe Tracker
 
National Geographic - Templates para novo blogger