сряда, 13 януари 2010 г.
Етикети : Сексолигия, жени, мъже, женското здраве, секс, сексуални расторйства, нарушения,
Сексуалното здраве се определя като състояние, позволяващо на човека в пълна степен да изпитва полово влечение и да го реализира, получавайки при това удовлетворение. Разбира се, този баланс може да бъде нарушен, като причините за него при жената се разделят на първични и вторични, което определя и съответните му форми на нарушение. Първичните разстройства се характеризират с първична специфична симптоматика, обусловена от нарушения като девиации на половото развитие (диференциация на пола, полова диференцировка на мозъка, темп и срокове на половото съзряване, половоролево поведение), сексуална дезадаптация или сексуална дисфункция и се проявяват като самостоятелни нозоформи. За разлика от това, вторичните нарушения на сексуалното здраве се явяват следствие от соматични или психически заболявания, които водят до разстройства на нервната, ендокринната, психичната регулация на сексуалните функции или нарушения в състоянието на половите органи.
Първични сексуални разстройства при жената
Първичните разстройства, които са свързани с девиациите на половото развитие са обикновено лесни за диагностика, тъй като се ползват достатъчен брой лабораторни методики, които могат да докажат какво и къде е нарушението - например разстройствата при диференциацията на пола, нарушенията в половото съзряване и др. Обикновено проблемно се явява оценяването на половоролевото поведение, за което се изисква системна оценка на пациентката, за да се анализира нейната ролева насоченост спрямо половите й белези и прояви като сексуалност. Подобен половоролеви проблем има при интерсексуалните състояния, тъй като там следва да се определи не само психичната, но и соматичната сексуална обвивка на пациента и желанието за принадлежност към един от двата пола, когато са с телесни белези и на двата пола, както и когато имат хромозомен набор, доказващ това. Сексуалната дезадаптация като първично сексуално нарушение в женското здраве, се наблюдава в окръжността на двойката, т.е. нарушението се изявява в партньорската двойка - съпружеска или не. Тук не се обръща внимание на сексуалната ориентация и дали иде реч за хомо- или хетеро-взаимоотношения. Сексуалната дезадаптация се диагностицира и коригира най-добре в двойката, а не самостоятелно. Самата сексуална дисфункция като нарушение отново се проявява по принцип в двойката и по-рядко самостоятелно, когато жената установява дадено нарушение при мастурбационна активност. Тук сексуалната дисфункция следва да се коригира при възможност в двойката, но може да се проведе и индивидуална корекция, тъй като сексуалното здраве трябва да бъде възстановено. Следва да се обърне внимание, че както сексуалната дисфункция, така и сексуалната дезадаптация могат да са съставни, но също и производни на сексуалната дисхармония, която "Българска сексология" вече разгледа.
Самата сексуална дезадаптация може да се прояви в няколко форми:
1. Социокултурна форма - развива се в резултат на несъответствие на сексуалната култура в двойката между партньорите, като се проявява с разлики в сексуалните, етични и естетични разбирания на партньорите. Тук се включва и отношението към противоположния и собствения пол, сексуалния морал, сексуалните девиации, неразбраното сексуално-еротично поведение. Тази форма се обуславя принципно от две групи причини:
- първата група е свързана със затруднено общуване на жената с представители на собствения или противоположния пол поради определени черти като срам, несигурност, тревожност, страх от общуване дори и в словесен вариант;
- втората група е свързана с негативни емоционални реакции по отношение на партньора, като тук основа за това са междуличностни проблеми, отсъствие на взаимна любов и уважение, несъответствие на направленията на личността.
2. Сексуално-поведенческа форма - основна роля тук се отдава на несъответствието но половоролевото поведение в двойката. Тази форма възниква най-често при нарушения в стереотипа на половоролевото поведение на жената - неговата трансформация, а също и хиперролевото поведение.
3. Дезинформационна форма - развива се при отсъствие у жената на достатъчни знания в областта на секса и правилна представа за нормата и физиологичните колебания на сексуалните функции. Това довежда до неправилна интерпретация от страна на жената на сексуалните прояви, търсенето в себе си на несъществуващи причини, предявяване към собствената си личност на неадекватни изисквания и крайна сметка отключване на психосексуална неудовлетвореност на двойката.
4. Сексуално-еротична форма - развива се вследствие на несйответствие в двойката в диапазона на приемливост и провеждане на половия акт, обусловено от разлики в типовете сексуални мотиви, както и мотивацията на половия акт, неблагоприятното съчетание в двойката на психосексуалните типове партньори и дезинформираността в областта на секса. Тук се отнасят и едни специфични прояви от страна на мъжа, когато той не може и неумее да контролира своите сексуални реакции, което е и причина за отключване на сексуално-еротичната дезадаптация при жената.
5. Форма на сексуалната аверсия - това е крайно негативно отношение към сексуалния партньор или изобщо към секса. Причина за това се явява най-често неправилната сексуална конструкция и представа за живота или психосексуалната неудовлетвореност. Сексуалната аверсия може да се отрази на психичната сфера, особено при лица, коитоотдават голямо значение на психичните моменти в секса. Възможна е и обратна ситуация, когато психичната аверсия отключва сексуална такава.
6. Несъответствие на половата конституция - това също е форма на сексуална дезадаптация, която се развива при слаба полова конституция при жената и силна или средна полова конституция в партньорите й. Това несъответствие се проявява от самото начало на живота в двойката във вид на различни сексуални потрености при партньорите. Въпреки това, качествата на половия акт при наличие на сексуално желание у жената може да не са нарушени.
7. Биоритмична форма - причината тук се състои в несъответствие между биоритмите на партньорите. Както е известно, активността на човека има своя максимум. При лицата с максимум жизненост в сутришните часове, сексуалната активност е най-висока, при лицата с максимум във втората половина на деня или нощта - наобратно. Принципно всички параметри на половия акт (либидо, ерекция, способност за регулация на сексуалните реакции, сексуални усещания, оргазъм) са съществено завишени във вечерните часове.
8. Виргогамия (девствен брак) - представлява особена форма на сексуална дезадаптация, която се развива в резултат на действието на редица негативни социални, психични, социопсихични и биологични фактори. Девствения брак може да възникне в резултат на вагинизъм, коитофобия, дефлорациофобия, психогенна гениталгия при жената.
Сексуалната дисфункция също би могла да се разгледа в няколко форми:
1. Паторефлекторна форма - неблагоприятните външни условия могат да доведат до неудачен полов акт, след което се развива невротична фиксация на неуспех и се изработва патологичен условен рефлекс, който отключва тази форма.
2. Дисрегулаторна форма - тук се нарушава нервната регулация на сексуалната функция и се проявяват застойни явления в гениталиите на жената. Честа причина за тази форма е прекъснатия полов акт с цел предотвратяване на бременност, при който се създава стресогенна форма на таза и нервната инервация при жената, което е и в основата на развитието на дисрегулаторната сексуална дисфункция.
3. Абстинентна форма - развива се при продължително принудително полово въздържане, особено при жени, които са имали регулярни полови връзки в по-ранен етап.
4. Конституционално-генетична форма - обуславя се от вродената непълноценност на морфо-функционалните структури, осъществяващи неврохуморалната и психична регулация на половата функция, като значение за развитието й имат и нарушенията във физиологичните основи на половия инстинкт. Основна нейна клинична проява е ниската сексуална потребност.
5. Ретардационна форма - развива се при задръжка на сомато- и психосексуалното развитие в пубертетния период. Обикновено след раждане, сексуалната функция на жената се нормализира.
6. Дезинтеграционна форма - тя е резултат от първичното поражение на висшите корови центрове (парацетрални дялове) на мозъка, довеждащи до освобождаването на спиналните автоматизми. Тази патология е известна още като симптом на парацентралните дялове.
7. Съдова форма - този форма на сексуална дисфункция при жената е резултат от съдова недостатъчност на гениталите, което води до снижено овлажняване на влагалището, хипоестезия на гениталните ерогенни зони, хипо- или аноргазмия.
8. Алекситимична форма - тя е особена категория, свързана с неспособността да се почива, да се съчетава хармонично труда с почивката, в резултат на което се нарушава и сексуалното функциониране, в дадения случай е наличе сублимация - преход на сексуалната енергия в друг тип. В литературата, това състояние се описва и като "Болестта на началника".
Своеобразна група разстройства на сексуалното здраве при жената представляват сексуалните фобии - коитофобия, дефлорациофобия и онанофобия. В тяхната основа лежи преживяването на натрапчив непреодолим страх пред полов акт, дори само мисълта за него може да отключи такава фобия, страх от болезнеността и изкървяването при дефлорацията, както и страх от мастурбация, най-често поради насаждани семейно митове и неразумни съвети затова.
Първичните сексуални разстройства при жената могат да бъдат неврози на очакванията, в основа на които лежи натрапливото опасение от неуспех при полов акт; вагинизъм; ерогенна форма на сексуална дисфункция, обусловена от нарушенията в чувствителността на гениталните ерогенни зони. Чувствителността на последните зависи от състоянието на гениталните телца на Догел. Клиничните прояви на тази форма на дисфункция при жената се явява сексуалната анестезия или хипоанестезия и свързаните с нея разстройства в оргазма.
Вторични разстройства на сексуалното здраве на жената
Те се намират в причинно следствена връзка между соматичните и психичните заболявания, при които се нарушава нервната, психичната, хормоналната регулация на сексуалната функция или състояние на половите органи. Възникването на тези разстройства не зависи само от характера и тежестта на основното заболяване, но и от реда на патогенните биологични, социални, психологични и социо-психологични фактори. Но ако в генезата на първичните сексуални разстройства тези фактори служат за причина на сексуалната дисфункция или дезадаптация, то при вторичните нарушения на сексуалното здраве те са предразполагащи за възникването или задълбочаването на страданията.
0 коментара:
Публикуване на коментар